fb
Как четешСпециални

Как четеш: Мария Джойкева

6 мин.

Мария Джойкева е актриса, която не приема работата си като „работа“. За нея изкуството е страст. Наскоро участва в постановката „Цъфнали очи“ на унгарския театър „Малко театро“, под режисурата на Ищван Наги и Габриела Хаджикостова. Постановката е създадена по романа „Виенски апартамент“ от Радостина Ангелова. За себе си Мария Джойкева  казва: „Винаги се е занимавам със странични неща, с които да развивам себе си и страшно много се забавлявам по време на тези процеси. Обичам да се пренасям в други светове чрез музика или книги. Така се откъсвам от случващите се събития в момента. От време на време се впускам в разни приключения, за да ми е още по-интересно и вълнуващо. Като цяло водя доста активен, на моменти атрактивен живот. Старая се да избягам от скуката, застоялото ежедневие и комфортната си зона. Все пак трябва да поддържаме пламъка жив!“

Предлагаме ви да прочетете как отговори тя на нашите въпроси в рубриката „Как четеш“.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Това са биографичните книги. Всеки минава през трудни моменти в живота си, за да постигне това, което иска. Човек трябва да бъде наистина отдаден на мечтите си и да работи за тяхното осъществяване. Всички си имаме любими актьори, певци и автори. Всеки от тях е минал през страшно много препятствия и провали, преди да станат успелите хора, които познаваме днес.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене“? 
Докато чета, не хапвам. Спирам да чета и отивам да хапна, когато се ядосам или натъжа на случващото се в книгата, и отивам да притъпя емоцията със сандвичи.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Вода или вино, и то само когато усетя напрежението в някои сцени твърде силно.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
За тези моменти имам отделно тефтерче, което е винаги до книгата, и в него си записвам абсолютно всичко. Не обичам да „украсявам“ книгата с молив.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
С книгоразделител, ако нямам я оставям отворена по доста нелеп начин, за да не я надраскам или прегъна някак си.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
Зависи на каква вълна съм. И в двете намирам неща, които ме вълнуват и могат да ми бъдат полезни.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
Държа на хартиените издания, за мен те са класика.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Когато книгата наистина ме е грабнала, чета главата докрай, защото винаги завършва изключително любопитно и искам да разбера какво ще се случи нататък. Така не спирам и продължавам към следващата глава и така до сутринта.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Винаги прочитам книга. Отнема ми повече време, ако не ми допадне, но в крайна сметка си я прочитам, впоследствие може пък да ми хареса.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Досега не съм попадала на такава книга. Попадала съм на някои, на които не съм фенка, но винаги намирам някоя черта, която ги прави симпатични дотолкова, че да завърша книгата. По принцип любими са ми отрицателните герои, защото при тях проблема е по-дълбок, сериозен и многопластов. Например „Големите надежди“ от Чарлз Дикенс. Любима ми е не заради главните герои, а заради Мис Хавишам – изключително властна жена, от която всички се страхуват.

Какво четеш в момента? 
В момента чета биографията „Барбра Стрейзанд“ от Нийл Гейблър.

na-iztok-ot-rayaКоя е последната книга, която си купи? 
Винаги, като вляза в книжарница, излизам с четири-пет книги. Това е проблем, защото много бързо се трупат следващи книги за четене, на които така и не им идва редът. Последният път имаше кой да ме спира, та излязох само с две: „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков и „На изток от рая“ от Джон Стайнбек. Все още чакат да бъдат прочетени.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
О, винаги по една книга. Не харесвам да си отклонявам вниманието, понякога се налага да захвана нещо друго и после трябва да върна една-две глави назад, за да вляза в ритъм.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Мога навсякъде, по всяко време да чета. Някак си успявам да се изолирам от всички и всичко и си оставам насаме с книгата.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
И двете. Може би повече предпочитам поредиците, защото като приключа с дадена книга и винаги ми е тъжно – искам още и още. Започвам да си фантазирам сама какво ли може би се случва нататък, а като чета поредици, хващам следващата книга с още по-голям интерес и ентусиазъм.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Често препоръчвам биографии и автобиографии, но най-много детските романи на Ерих Кестнер. Открих нов детски свят, в който децата са възрастните и въпреки това имат нужда някой да ги наглежда от време на време.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
Подреждам ги по големина и цвят.

[ + ]