fb
Как четешСпециални

Как четеш: Милена Паунова

7 мин.

Милена Паунова е основател на Логопедичен център „Милеа“ София, в който сърцати и млади специалисти обучават и подкрепят деца със специални образователни потребности или с комуникативни нарушения в развитието. Тя е съосновател на Частно начално училище „Милеа“, първото училище в България с мисия да синхронизира държавните образователни стандарти и сензорно – базирания обучителен подход в иновативна концепция за успех сред децата в училищна възраст. Магистър „Специална педагогика – логопед“ от СУ „Св. Климент Охридски“.

Интересите й като логопед са свързани и в областта на биомеханика и терапия на орално-моторни механизми. Тя е лектор в международни форуми и търсен събеседник по образователни теми. Освен логопед Милена е майка на двама прекрасни сина. Обича много да пътува, да танцува и да се среща с приятели.

Милена Паунова вярва, че всяко дете може.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
През последните 7-8 години съм изцяло отдадена на работата си, което за съжаление остави на малко по–заден план художествената литература, за сметка на книги свързани с работата ми. Всяко дете може да постигне повече – с обич, разбиране, подкрепа и нестандартно мислене. Това мое убеждение и вярване намерих в книгите на Рон Кларк „55 златни правила“ и „Край на скуката в час“.
В тях той споделя разработеното, наученото и преживяното с всички учители и родители. Какви принципи и ценности са в основата на едно училище за пример? Как се създава атмосфера на творчество, уважение и стремеж към изява? Как могат родителите да станат катализатори за успеха на детето си? Това ми даде изключителна мотивация при завършването на проекта „Милеа“.

Разбира се, че като малко момиче страшно много исках да приличам на Пипи Дългото чорапче, даже си спомням, че съм се обличала като нея. Обичам да чета и обожавам всичко що е приказка. Тези измислени светове, които така добре развиват детското въображение и фантазия, чрез които децата биха могли да се справят с действителността.

„Алиса в страната на чудесата“, обожавам приказките на Шехерезада, „Матилда“ на Роалд Дал, обичам много „Карлсон, който живее на покрива“, „Патиланско царство“ на Ран Босилек, „Копче за сън“, „Меко казано“ и „В лунната стая“ на Валери Петров, „Ян Бибиян“ от Елин Пелин. В по-напреднала възраст продължих с  книгите, които могат да те откъснат от реалността и те потопят в магията на четенето, като  книгата „Любов“ на Елиф Шафак, „Лолита“ на Владимир Набоков, „Брида“ на Паулу Коелю (и не, не съм била манекен), „Вътрешната страна на вятъра“ Милорад Павич. Вътрешната страна на вятъра е онази, която остава суха, докато вятърът духа през дъжда.

И сега, докато си припомням, не мога да не спомена книга, която буквално четох с отворена уста – „Парфюмът историята на един убиец“ на Патрик Зюскинд.

За мен е чест и да бъда племенница на един от най-добрите български писатели и ще спомена една от последните му книги – „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов, „защото времето лети и страхотно завива в ноща“.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не правя нищо, докато чета. Много често препрочитам изречения от книгите, дори ги произнасям на глас, с идеята да ги запомня, толкова са ми харесали думите. Понякога даже притварям очи и бих могла да видя точно как изглеждат героите. Искам да кажа, че не се разсейвайм с нищо, докато чета. Обичам да е тихо и само светлина от лампа.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
С пиенето, както с храненето, но може би все пак понякога пия „Кока-кола“.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Препрочитам ги и се опитвам да ги запомня, даже съм имала случаи, в които просто си ги записвам в тефтер. Да драскам върху книга – това  ме ужасява. Отбелязвала съм само върху учебници и сега като се замисля и това не било добре.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ох, смешно е това, което правя. Оставям молив, който много често е в устата ми докато чета, готова да запиша нещо важно и интересно, а понякога и очила – много опасен навик.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Както ви споделих, напоследък съм се отдала на работата си и чета нехудожествена, но все пак художествена. Тя поддържа и храни душата ми.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Само на хартия! Шумът при разгръщането на страниците е назаменим. Аудиокнига рискува да ме приспи на петата минута. Имам такъв опит при слушането на приказки. Електоронна дори не съм и търсила.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не! Имало е случаи, когато умишлено не съм го правила, а съм си фантазирала как ще станат нещата. Но е имало и такива, в които съм сядала в леглото и съм си мила лицето, защото ми се доспива, а аз искам докрая. Тогава и „Кока-колата“ е помагала.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не, просто прелиствам по-набързичко.

parfyumat

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Тук въпросът го разбирам така: дали авторът е искал да ме подразнят, ако е така, си е свършил добре работата и обикновено споделям, че тук в тази книга има едни дето… Но ако са си дразнещи, май няма и да я дочета.

Какво четеш в момента?
В момента това е книга, която пак е свързана с работат ми – “Нуждата да скачам“ на Наоки Хигашида. Важно е да осъзнаем, че има мозъци, които не са увредени, а просто са устроени по различен, уникален начин и всеки малък мой пробив да разбера един такъв мозък ме прави супер щастлива, че съм успяла. Това означава, че човекът, който е с такъв мозък, ме е допуснал, а това е страхотно усещане.

Коя е последната книга, която си купи?
Тази, която чета в момента.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета само по една книга. Опитвала съм с повече, не се получава. Едната винаги страда.         

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място е в леглото или в страхотно удобно кресло, което все още нямам, но знам, че ще ми е любимо място. Времето за четене – когато всички около мен спят, в тишината, тогава мога да чуя прочетеното и да видя всичко.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелните издания. Това при мен е като с филмите. Продълженията почти винаги са провал.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не, но ако нещо ме е впечатлило, така го разказвам и представям, че няма как да не си купят или да не ми поискат книгата.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Дали ще е смешно, ако кажа, че по големина и с акценти в цвета. Ако има пет книги с тъмни корици, слагам между тях червена. Също така ги поставям една върху друга, а не една до друга.

Снимка на публикацията: Личен архив

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]