Миролюба Бенатова е една от най-известните български журналистки. Родена е на 2 август 1975г. в София. Бакалавър по „Социална педагогика“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Работи като журналист от 18-годишна. Работила е за в. „168 часа“, БТВ, в момента работи с продуцентите от „Телеман“, а рубриката й „Миролюба Бенатова представя“ се излъчва по НОВА телевизия. Миролюба Бенатова е доказан професионалист, носител на около десетина награди, сред които са две първи награди от телевизионния фестивал „Сребърен сателит“, „Черноризец Храбър“ 2005-та в раздел „Разследване“, награда „Гражданска позиция“ през 2006г. за отразяването на процеса срещу българските медици в Либия. Миролюба има и поощрително отличие за документалния си филм „Трафик на бъбреци“, дадено от Международния консорциум на разследващите журналисти, базирано в САЩ. Преди време четохме неин разказ в сборника „Любовни упражнения“ на Ваня Щерева. Отвреме- навреме четем Миролюба и в сп. BIOGRAPH. И съвсем логично, след като вече знаем как пише, се запитахме как ли чете. Вижте какво ни разказа тя:
Какво са книгите за теб?
Когато започнах да чета сама, бях горда, че нещо зависи от мен и съм самостоятелна. И все така – книгите са избор и широта.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
„Момо“ на Михаел Енде – за времекрадците и детето, което върна времето на хората, е детският роман, който помня и до днес. Образът на „сивите господа“, които нямат време за никого и нищо, стават все по-безцветни, еднакви и нещастни, бързайки безсмислено за някъде, е останал в съзнанието ми заради идеята, че не трябва да ставам като тях. Разбира се и детските приказки много са повлияли на формирането ми – „Красавицата и звярът“, „Храбрият шивач“, „Пепеляшка“ и „Снежната кралица“. След това ярко се открояват „Илюзии“ на Ричард Бах, „Тютюн“ на Димитър Димов, Новият завет, „Ханибал – зараждането на злото“ и „Изворът“ на Айн Ранд.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не го правя.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Някога подчертавах безобразно, сякаш, ако не съм драснала на страницата, не съм я прочела. Вече не е така.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгата отворена или прегъвам листа. Отгоре.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Вече чета предимно документални книги. Понякога ми се чете поезия и намирам време за хубава доза тъга.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Книгите чета в хартиен вариант. Обичам разлистването и мириса на печат.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Нямам такива ритуали в четенето.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не.
Какво четеш в момента?
„Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс.
Коя е последната книга, която си купи?
„Българите срещу олигархията“ на Антон Тодоров.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета няколко наведнъж, което, за съжаление, води до недочитане на повечето.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не обичам поредици. Може би само Димитър Талев ме е пленил, така че да прочета и четирите книги от поредицата „Железният светилник“
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Димитър Димов и „Тютюн“ стават все по-актуални.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Няма строга организация.
