fb
Как четешСпециални

Как четеш: Цветомир Койчев

7 мин.

Цветомир Койчев е третият стажант от нашата Happy Summer Trainees програма. Описва себе си като човек, който се обсебва от едно или друго занимание и не може да мисли за нищо друго в продължение на месеци. По образование е бакалавър по философия, а професията си определя като фрийланс „момче за всичко“. Сред хобитата му са свиренето на китара, играта на шах, тренировките по ММА и онлайн продажбите. Признава, че не е майстор в нито една от тези дейности, но чрез тях прави всекидневието си интересно. А в основата на всичко са четенето и писането. Споделя, че първото поражда страст към второто, а двете заедно винаги са правили живота му по-щастлив и смислен. Вече познавате Цецо от страхотните му ревюта за „Зелени светлини“ и „Страх и омраза в Лас Вегас“, време е да го опознаете и през книгите, които чете.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Такива книги са много, но ще спомена две от тях, защото дадоха старт на нов период в живота ми. Първата е „На изток от рая“ на Джон Стайнбек и ме научи да контролирам вродената си наивност, за да не я оставям да ме понася към вредни ситуации и хора. Втората е „Братя Карамазови“ на Достоевски, която породи у мен стремежа да бъда искрен както в мислите, така и в думите си, и ми показа, докъде може да се простре човешката вяра.

na-iztok-ot-raya

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Избягвам да го правя. Аз съм от хората, които нито приемат, нито предават, докато се хранят. Когато ям, пропускам цели изречения от онова, което някой ми говори и цели абзаци от това, което чета.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Най-често чета „на сухо“. Но ако е топлата половина на годината и съм се озовал сам на терасата в спокойна вечер, мога бързо да забъркам един джин с тоник, за да е пълна идилията. Иначе, открай време, сутрешната ми рутина е кафе плюс книга (равно на перфектен старт на деня).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ако книгата в ръцете ми е художествена, правя снимки на любимите пасажи с телефона си или си ги преписвам. Ако чета наръчник, учебник или философска книга – драскам смело с молива, а понякога дори добавям малки рисунки.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделителите, по някаква причина, винаги изчезват безследно, при това за отрицателно време. Обикновено оставям книгата отворена или я затварям, след като съм запомнил докъде съм стигнал. Опция, до която често прибягвам, е и старо билетче за метро. Що се отнася до прегъването на страници – макар и да нямам нищо против книгите ми да изглеждат вехти, „кучешките ушички“ ми идват малко в повече.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Първите книги, които някога прочетох, бяха художествени, така че те винаги си остават най-близки до сърцето. Да получиш мъдрост по начин, който е и красив и поглъщащ, е може би най-добрият начин да го направиш. Естествено, и нехудожествената литература си има своето място – обичам да чета биографиите на хора, на които се възхищавам, както и да придобивам нови умения от книги, вместо да търся информация само онлайн.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Нищо не може да победи хартиеното издание, но прибягвам и към електронни, когато дадена книга не е излязла на българския пазар или е с изчерпан тираж. Що се отнася до аудиокнигите – мъчил съм се, но не ми се получава. Първото е, че предпочитам книгата да звучи с моя собствен вътрешен глас. Второто – просто се разсейвам, заглеждам се нанякъде и се замечтавам или задрямвам… (В комбинация с думите ми за хапването по време на четене, може да се окаже, че страдам от дефицит на вниманието… :D)

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Стремя се винаги да прочета главата докрай. Няма значение дали очите ми се затварят или някой настоява да свърша нещо. Книгите се разделят на глави заради ритъма си и емоцията, която носят, и аз не искам да ги губя, за да ида да купя картофи…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога и го правя съвсем безпощадно. Разбира се, давам шанс на автора да ме грабне, но времето му е ограничено. Тик-так, тик-так…

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Героите са част от цялото и изпълняват различни функции. Някои са там, за да те дразнят и да ги мразиш, а други – за да ги обичаш, да са ти мили и да им се възхищаваш. От тази гледна точка, ако самата книга е добра, продължавам да я чета и злорадо чакам някаква беда да сполети един или друг антипатичен персонаж. Изключение правят случаите, в които заподозрявам, че авторът не е
знаел, че главният му герой ще се окаже дразнещ.

Какво четеш в момента?
Сега съм подхванал „Песента на моряка“ на Кен Киси, а за моментите, в които искам да го карам по-лежерно, съм си оставил „Нефритената огърлица“ – сборник с разкази на Реймънд Чандлър.

Коя е последната книга, която си купи?
„Великият бог Пан“ на Артър Макън. Нея я драсках и подчетавах, защото в последствие я ползвах и като учебник.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Ако дадена книга ме грабне изцяло, чета само нея. Ако обаче магията не се е случила, най-често чета по няколко наведнъж. От тази гледна точка с книгите е малко като с любовта.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-приятно ми е на терасата рано сутрин или късно вечер. Диванът в хола също е добра, а и особено практична, опция – мога хем да полегна, хем всичко необходимо ми е на една ръка разстояние.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обичам и двата вида, но без предварителна информация за автора или историята, поредиците понякога ме стряскат с обема си имам тенденцията да ги отлагам. И все пак, отложил или не, поредици като „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и „Дюн“ на Франк Хърбърт завинаги са се запечатали в сърцето и ума ми.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На всички препоръчвам Джон Стайнбек. За мен той е благият старец, който мило, по чист и човешки начин ми разказва велики приказки. Само на някои препоръчвам Достоевски. Той е по-строг и чепат старец, който не го е страх да те понашляпа, за да си научиш урока.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организацията на книгите ми е на принципа „контролиран хаос“. Тук-там по автор, тук-там по цвят, а доста често по височина на корицата – нареждам ги като аптекарски шишета.

Снимка на публикацията: Дани Дякова

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q3. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]