Виолина Харалампиева е разказвач на истории, които може да откриете в личния ѝ блог. Работи като автор на творчески концепции и маркетинг съдържание на свободна практика. Обича природата, топлите и човешки разговори, хубавите книги и истинските истории, които вдъхновяват и мотивират хората за по-пълноценен живот, изпълнен с доброта и смирение, благодарност и радост. Споделя, че обича да пише още от дете, но трябвало да порасне малко повече, за да превърне творчеството в начин на живот, чрез който може да разкаже всичко, което иска да предаде нататък, за да продължи да съществува в нечий друг свят. Вярва, че творческото писане е голяма дарба, защото то ни свързва, като ни помага да създаваме искрена и непринудена близост един с друг. Вижте какво още споделя Виолина за магията на думите и книгите, които са оставили отпечатък в живота ѝ.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Една от любимите ми книги от детството сега е с антикварна стойност – хумористичната повест „Новите подвизи на Туфо рижия пират“ от Георги Константинов. Наскоро я открих, разгърнах избелелите и захабени твърди корици, а след това бавно прелистих илюстрованите страници. Изпитах някаква особена нужда да надникна още веднъж във фантастичния свят на котарака Туфо. Така попаднах на следния откъс: Така се раждат подвизите – неочаквано и почти необяснимо. Предварително никой не знае какъв е: слаб или силен, страхливец или герой. И този, който започва някаква битка – хей тъй, за удоволствие и изфукване пред света, – трябва хубавичко да е помислил как ще завърши тя… .
Но ако трябва да споделя, коя е Книгата… „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл. Започнах я преди години, но не успях да я прочета докрай. Просто я оставих, защото разбрах, че не е моментът. Но сякаш знаех, че един ден ще се върна отново към нея. Случи се в началото на миналата година. Тогава, когато усетих, че искам да добавя повече смисъл с присъствието си в този свят. Това е моята книга за надеждата. Книга за пътя, по който вървим, когато се изправим пред небивали изпитания, книга за промяната, която се случва отвътре навън. Една от най-големите книги за силата на несломимия човешки дух. Често се връщам към мисълта на Ницше, спомената няколко пъти в книгата: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Това са две съвсем различни неща в ума ми. Винаги има време за книга, както и за хапване. Но има нещо друго, свързано с храната и книгите. Често приготвям рецепти, които откривам в някои от романите. Ако историята ме вдъхнови, искам да продължа да съпреживявам чувствата, които изпитват героите, когато затворя последната страница от романа. В това е силата на добрите човешки истории, които си разказваме един на друг. Те будят удивление и създават дълбоки емоционални връзки, които оставят незаличими следи във всеки от нас. Интересното е, че имам няколко готварски книги в библиотеката, които съм избирала сама, но много рядко търся кулинарни идеи в тях. Защо ли?
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено нищо, но понякога, когато чета сутрин – кафе и чиста вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Имам три книги, които почти изцяло са с подгънати ъгли в горния край – „Да изживееш своя Икигай“, „Изкуството да бъдеш несъвършена“ и „Даровете на несъвършенството“. Гледката не е много красива, затова спрях да го правя. Последната година отбелязвам в тефтер страницата на книгата и началото на изречението, което ми е направило силно впечатление. Това е свързано със записките, които си водя за блога, когато имам намерение да разкажа за книгата.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета художествена литература, както и книги, които ми помагат да се развивам и израствам в човешки и професионален план, като „Тайните на разказването на истории“, „Книгата на радостта: трайно щастие в свят на промени“ и „За добродетелите и успеха“.
Случвало ми се е да чета само образователни книги в определен момент от живота, но впоследствие осъзнах, че това не ми е достатъчно. Романите, разказите, новелите – те са тези, които ми позволяват да погледна на света, както и на себе си от гледната точка и преживяванията на героите в историите. Те се радват и страдат. Променят се и преодоляват различни житейски предизвикателства. Истинско богатство е, че книгите ни позволяват да се докоснем до толкова много и разнолики светове.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Само хартиени. В този твърде шумен, свръхтехнологичен и бъбрив свят имам нужда да участвам активно и изцяло в процеса на четене. Така мога да докосна страниците, докато ги прелиствам една по една, да усетя аромата на хартията, да свържа сюжета със собствените мисли. Това няма как да се случи, ако вниманието ми е фокусирано върху определено устройство или пък слухът ми се стреми да се приспособи към гласа в слушалките. Това е моят избор, но уважавам и предпочитанията на хората, които имат други навици на четене.
Често си представям как историите в романите, които ми харесват, могат да бъдат екранизирани. Атмосферата, местата за заснемане на филмовите сцени, костюмите на персонажите и развитието на героите. Може би е така, защото свързвам това усещане с дългите години, които прекарах в телевизията. Радвам се, че напоследък литературата и киното в България намират общ език, като някои от авторите създават изключително красиви видео представяния за премиерите на своите книги, като трейлърите към романите „Нощ“ и „Сън“ от писателката Камелия Кучер.
Вярвам, че има смисъл, когато говорим повече за книги, независимо в каква форма са те.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обичам да чета вечер, когато навън е по-тихо, малко преди да заспя. Предпочитам да прочета главата докрай, но не е изключено да спра по средата на изречението, както се случва, когато усетя, че клепачите ми се затварят. Тогава не се насилвам да продължа, вярвам, че тялото ми има собствен ритъм, в който е хубаво да се вслушвам по-често.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Почти не ми се случва да изоставям книги. Смятам, че имам усет, който се стремя да развивам с времето, с дълбочината на историите, които ме докосват, с разговорите с четящи хора. Но наскоро се отказах от един роман заради стила на писане, който при мен е определящ, заедно с увлекателния сюжет на историята.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
По-скоро не става въпрос за героите, защото изграждането на даден образ е част от развитието на цялата история. Имам много любими книги, в които при някои от героите преобладават по-слабите черти от характера, които не бих казала, че ме дразнят. Често те са причината за различните обрати в героя и историята, а това прави романа още по-жив и емоционално въздействащ.
Какво четеш в момента?
Препрочитам отново „Магията да твориш“.
Коя е последната книга, която си купи?
„Лятото на дивите цветя“ и „Глина“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една обикновено. Така се посвещавам изцяло на историята, без да разпилявам енергията си в различни посоки. Приемам го като някаква форма на уважение и внимание към труда на автора. Разбира се, случвало ми се е да подхвана нов роман, докато чета друга, нехудожествена книга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета на различни места, обикновено сутрин и вечер. По време на ваканция – на планина или на море. Почти навсякъде. Не мога да си представя себе си без книгите. Струва ми се, че ще бъде много пусто и празно в моя свят. Помня как се чувствах в началното училище. Повечето деца изпитваха известно неудобство от „гладкото“ четене на глас, но аз не се страхувах от думите в буквара. Когато обичаш, големите страхове намаляват с времето.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обикновено избирам самостоятелни издания. Но не е изключено да прочета някоя поредица, ако открия, че съдържанието е достатъчно стойностно и вълнуващо, за да продължа със следващата книга. Ако харесам стила на някой автор, тогава се стремя да прочета почти всичко, което е написал. Харесвам историите в романите на писателката Сара Джио – „Утринно сияние“, „Всички цветя в Париж“, „Пролетен сняг“, „Теменужки през март“, защото всеки сюжет поставя важен акцент върху различни общочовешки добродетели. Наскоро прочетох романа „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, в който се разказва за едно малко, разговорливо, червенокосо и умно момиченце, което притежава голямо въображение и не се страхува да нарушава правилата. После разбрах, че книгата е част от цяла поредица, написана от канадската писателка Луси Мод Монтгомъри, която проследява порастването на Анн Шърли. Детско-юношенската литература от началото на миналия век, представя съвсем друг поглед върху действителността, който е много ценен в сегашното време на духовен разпад, когато същинската стойност на живота се обезличава все повече.
Много ценя книгите на изследователката Брене Браун, която в продължение на години провежда редица проучвания върху страха, срама и уязвимостта, като препоръчва различни практики, които тренират устойчивост срещу тях.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
По-често това се случва, когато някой приятел ме попита за подходящо заглавие. Избягвам директните препоръки, защото ние, хората сме много различни, всеки човек има своите предпочитания в даден момент от живота си. По скоро, когато някакво заглавие ме впечатли, разказвам за него в моя блог www.violine.bg. Стремя се да пресъздавам усещането ми за книгите по интересен и различен начин, който позволява на читателя да се потопи в атмосферата на романа, ако е художествен сюжет, за да го съпреживее с всички сетива.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По усещане. Най-често се доверявам на чувството, което ме води, когато подреждам библиотеката у дома. Понякога книгите са по жанр или по автор, а друг път – според пространството, с което разполагам.
Снимка на публикацията: Иво Георгиев
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q3. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
