„Магията да твориш“ (изд. „Прозорец“) на Елизабет Гилбърт ме намери, докато избирах подарък за рожден ден и исках книга, която да е едновременно интересна и вдъхновяваща. Оказа се, че тя отговаря и на двата критерия.
В благодарностите накрая Гилбърт казва, че творбата й нямаше да съществува без феновете, които я подкрепят във Facebook, Etsy и TED общността. Може би затова в различните глави се забелязват елементи от двете й презентации за TED на тема креативност, а самата книга е написана като приятелски разговор между авторката и читателите.
Гилбърт преплита лични истории, творчески съвети и вдъхновяващи цитати, поради което загавието трудно може да бъде класифицирано в определен жанр. Всяка глава ни превежда през различните етапи на творчеството – от идеята (зараждането й, грабването й, оформянето й), през страха и съмненията, до осмеляването да покажеш работата си пред света и да продължиш напред, ако тя се окаже провал. И макар че според резюмето книгата е насочена към творчеството във всичките му аспекти, по-голяма част от преживяванията и съветите са свързани с писането.
Не мога да кажа, че „Магията да твориш“ ще се превърне в „наръчник за творци“, но определено сред страниците й всеки може да намери нещо полезно. За мен се оказа преди всичко източник на вдъхновение. На почти всяка страница откривах изречение, което исках да запомня и да си повтарям в трудни моменти. Ако се занимавате с някакъв вид творчество, различните ситуации, страхове и предизвикателства, за които Гилбърт говори, със сигурност ще ви се сторят познати и ако не друго, тя поне ни напомня, че не сме сами в творческите си терзания.
Заради начина, по който е структурирана, „Магията да твориш“ се чете бързо, забавлява, успокоява ума и страховете на твореца и наистина те мотивира да действаш. Ако търсите конкретни съвети и стъпки, които да ви помогнат в някой творчески процес, може би това не е точната книга за вас. В нея Гилбърт не казва нищо, което вече не знаем, но ни провокира и припомня важни максими, които често и лесно забравяме. Най-ценното припомняне за мен беше, че смисълът на творчеството е да твориш не заради крайния резултат, а заради процеса, не заради успеха и наградите, а заради удоволствието и че наистина важните начинания са онези, които сме склонни да предприемем, влагайки цялото си сърце и въпреки ясното осъзнаване, че може да се провалим.
