снимки Димитър Кьосемарлиев
Петя Минкова прави опити да пише книги от десетгодишна. Завършва икономика и финанси и започва работа като счетоводител. Скуката е толкова непоносима, че през 1995 г. предприема един почти обречен ход – явява се на конкурс за икономически журналист в „168 часа“. Конкуренцията е огромна и дори за своя собствена изненада Петя е наета. През 2013 г. става заместник-главен редактор. Най-новата й книга „Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“ под логото на издателство „Труд“ е международно разследване, продължило четири години. Журналистката се срещна с близки на Шпионина на ХХ век, с ученици от секретната му школа, със съпругата му Руфина Филби, с първия му български ученик генерал Тодор Бояджиев, с разузнавачи, разказващи от първо лице неизвестни досега истории за аса в шпионажа.
Как се насочихте към темата за Ким Филби?
Интересът ми към темата бе провокиран от редица разговори с генeрал Тодор Бояджиев. Той е ученик на Ким Филби и първоначалната идея бе да подготвя книга за школата на този ас в шпионажа в Москва. Още повече, във Великобритания винаги са се отнасяли към това с голяма насмешка. Така започнах да издирвам учениците на Филби, както и съпругата му. Реално книгата в много различен вид бе готова преди доста време, но за мен самият Филби си оставаше една голяма загадка – изчетох многократно книгата му „Моята тайна война“, съпоставях фактите, анализирах отделни ситуации и накрая стигнах до извода, че 2 плюс 2 няма как да прави 5. Трябваше да започна всичко отначало и да потърся отговорите в документи в Британския национален архив. Прегледала съм стотици страници, превела съм едно към едно над 400 страници. Паралелно с това изчетох десетки книги на английски. Има много книги, претендиращи за документални, но с абсолютни измислици. Отне ми много време да звъня в чужбина, да разпитвам близки на Филби, проверявайки различни факти. Затова в книгата съм цитирала само тези, за които съм сигурна, че са коректни спрямо истината.
Как успяхте да намерите своя анонимен свидетел, който ви разкрива ключови тайни и да спечелите доверието му?
Уникален журналистически шанс, нещо, за което и до днес нямам обяснение. Бях натрупала планина от документи, интервюта, но за мен Филби си оставаше една огромна черна кутия. Човек-загадка. Как да напиша книга, ако не мога да разкрия истината, ако не мога да обясня всички странни и необясними факти около него. Той е един пъзел, в който нищо не се връзва, задача без решение. Всъщност затова Филби вълнува изследователите и до днес. Неслучайно шефът на ЦРУ Алън Дълес го нарича „Шпионина на ХХ век“.
В един момент стигнах до етап, когато бях разговаряла с всички възможни източници за някакво обяснение, но без резултат. За щастие от години познавам човек на изключително високо ниво, фигура с международно влияние. Никога не съм допускала, че той може да ми помогне, но тъй като обикновено знае всичко, реших все пак да го попитам. Бях наистина смаяна, когато за минути сглоби цялата схема и ми обясни мотивите и кой каква задача е имал в тази тайнствена група. Едва тогава стотиците факти, които бях открила, можеха да бъдат подредени в пъзела „Филби“. Така за пореден път се доказа теорията, че журналистическият шанс се усмихва само когато преди това е извършена цялата възможна работа и са написани всички възможни домашни.
А как спечелихте доверието на съпругата на Филби – Руфина Пухова, която изключително рядко разговаря с журналисти, и на някои от най-верните му ученици, сред които генерал Тодор Бояджиев?
Те също са част от уникалния журналистически шанс. Генерал Бояджиев много ми помогна в това отношение. Самата Руфина Пухова се оказа една голяма изненада – рядко съчетание между изключителен интелект, красота и обаяние. И същевременно много мила и деликатна жена. Когато я видите, веднага разбирате защо aсът в разузнаването Ким Филби се е влюбил в нея от пръв поглед.
Невероятни хора се оказаха и известните руски разузнавачи Михаил Любимов и Михаил Богданов. Любимов е убедил цялата тогавашна система, че трябва да се организира школа на Филби в Москва. Талантлив разказвач, много умен човек, със страхотно чувство за хумор.
Михаил Богданов е един от първите ученици на Филби, с когото е останал приятел до края. Широкоскроен, мислещ с десетина хода напред и същевременно много добър човек – мил и деликатен. Духовен аристократ. В днешно време и за тримата бих казала, че са изключителна находка. Рядко срещани човеци. Но Филби е бил такъв – заобикалял се е само с подходящите хора. Имал е някаква невероятна интуиция в този подбор на най-близкия си кръг. Никога не е бъркал.
Имахте ли колебания „да спорите“ със самия Филби и да опровергаете факти, които той споделя в автобиографията си?
Разбира се. Но документите, на които се натъкнах в Британския архив, бяха толкова убедителни, че реших, че мога да рискувам, следвайки неговата логика на мислене – от една страна той казва „никога не улеснявайте врага, като му казвате истината“. От друга, знам от близкия му кръг, че повече от всичко той е държал на приятелите си. Бил е готов на всичко за тях, за да ги защити и да ги предпази от неприятности. Когато видях в документите в Британския архив как някои негови началници и колеги самоотвержено са го защитавали, за което той със сигурност е знаел, и същевременно в своята книга Филби говори с насмешка за тях, бе повече от ясно, че го прави, за да свали подозренията от тях. Убедена съм, че тези хора, когато са прочели „Моята тайна война“, са си отдъхнали. Той им е дал най-добрата индулгенция за тогавашната ситуация.
Колко години ви отне осъществяването на разследването?
Повече от 5 години, тъй като идеята ми бе по-различна. Но отне време, докато се убедя, че не е удачна. В процеса на работа промених целия замисъл и всъщност книгата в този й вид отне 4 години.
Правилно ли съм ви разбрала, че най-важната теза, която искате да защитите, е, че в крайна сметка Филби не е бил агент на КГБ, а е манипулирал Кремъл, за да служи на една по-висша организация – Тайна група, бореща се за по-справедлив международен ред?
Точно така, още от младежките си години той е запленен от идеята да е един от спасителите на света. За разлика от обикновените мечтатели, той и приятелите му са предприели редица действия, за да се снабдят с инструментариума за реализиране на идеята си.
В същото време книгата ми в никакъв случай не принизява ролята на съветското разузнаване. Напротив. Да не забравяме, че то е първото, което започва да търси перспективна агентура сред младежите и студентите от добри университети на Запад. Впоследствие този подход е възприет масово от разузнаванията, но съветското е първото, което го прилага. В Москва са знаели, че един ден хората от тези висши училища ще са част от елита на Великобритания, ще имат много информация и са започнали активна работа с тях още в университета. Това е един новаторски подход, благодарение който руското разузнаване може да се похвали с невероятно достижение като Кеймбриджката петорка. Всъщност това са само разкритите агенти, останалите са много повече и не са само в Кеймбридж, а и в Оксфорд. А колко още е имало в останалите западни страни, днес можем само да гадаем.
Филби и приятелите му са преследвали своята цел – в света да има мир, а съветските разузнавачи са гонели своите задачи. В този процес е постигнат един уникален резултат – Втората световна война е съкратена с години, спасени са хиляди човешки животи, не се е стигнало до най-лошия вариант – Хитлер да хвърли атомни бомби над Америка. След това благодарение на съвместната работа на Филби и приятелите му със съветското разузнаване е постигнат мира и паритета между великите сили. Не е допуснат ядрен конфликт, въпреки че великите сили са разполагали ядрени арсенали. Затова в книгата загатвам, че както в съветското разузнаване и политика, така и в британското и американското разузнаване и политика е имало много мъдри хора, които вероятно са се досещали каква е играта на Филби и приятелите му, но са ги оставяли да работят в името на мира.
Неслучайно Ким Филби е озаглавил книгата си „Моята тайна война“. Предполагам, че КГБ многократно са я редактирали, но заглавието си е било на Филби. А то е като ключ – все едно иска да ни каже, че той е водил своята война, а не нечия друга – на КГБ, СССР, САЩ или Великобритания. Все едно с него е искал да ни подскаже, че я е водил сам, с приятелите си и тя няма нищо общо с войните, които са искали да спечелят различните разузнавателни служби и държавите.
Съществува ли и днес тази Тайна група, за която той е работил, и какви са сегашните й цел?
Мисля, че да и доколкото разбирам целите са същите – мир и едно подчинено на науката общество, чиято цел е да осигури повече ресурси, за да има за всички достатъчно.
Как е възможно няколко приятели да манипулират всички водещи политици в Европа и САЩ – от Хитлер и Сталин до Чърчил, Рузвелт, Труман? Каква е тайната на успеха им – изключителен интелект, огромни връзки или безумно хладнокръвие?
В книгата загатвам, че някои от тези политици може би са прозирали намеренията на групата на Филби, но са си затваряли очите, тъй като намеренията им са били подчинени на постигането на мир и баланс в света.
Тайната на успеха на тези млади хора е всичко това, но най-важното е, че групата около Филби са младежи, водени от един голям идеал. Те са извън днешната матрица на материалното, на амбициите за повече пари и т.н. Те посвещават живота си на завладяваща идея. Идея, за която няма работно време, няма почивен ден. Идея, която отключва целия им креативен потенциал и разкрива невероятните възможности на тези суперинтелекти. Залогът е твърде голям, за да ги интересува кой какво мисли, кой ще се почувства засегнат, наранен, предаден, дали някой няма да бъде убит и т.н.
Така че изключителни, невъзможни резултати като тези на Филби и приятелите му могат да се постигнат само тогава, когато зад всичко това стои голям идеал – да спасиш света от война и да няма бедност.
Пишете, че в „Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“ са споделени не само шпионски трикове, но и моралните послания, които Филби е искал да предаде на учениците си. Споделете ни някое от тези послания.
Най-важното е, че когато имаш идеал, никога не трябва да се отказваш от него. Че трябва да го преследваш като стрелка на компас дори когато е невъзможно, дори когато е трудно и изисква неимоверни усилия и жертви. Да не те интересува, че някои го опетняват.
На какво ви „научи“ Ким Филби?
Той е феномен, книга за цял живот, много неща искам да науча от него. Примерно той всеки ден се е стремял да развие някакво ново качество в себе си, за да е още по-добър. Упражнявал се е докато постигне абсолютното съвършенство. Хладнокръвието в опасни ситуации е едно от тях. Твърде млад той е разбрал, че мозъкът му работи на пълен капацитет само когато е спокоен. Той е бил суперинтелект, но ежедневно е принуждавал ума си да работи все по-бързо, по-точно и по-добре. В същото време е развивал и анализа си и след това е проверявал дали не е сбъркал в прогнозите. Непрекъснато е търсел нестандартни решения на международни проблеми. Много са нещата, които искам да науча.
За мен Филби е като една прекрасна огромна библиотека – задача за цял живот. От хората, които те дърпат напред и нагоре. Между впрочем мисля, че това е отличителна черта на тази група, защото такъв е и моят анонимен източник, който ми помогна за книгата.
Можете да поръчате „Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“ с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код AZCHETA при завършване на поръчката си!
Снимка на публикацията: bTV
