Панаирът на книгата може да бъде един много забавен лабиринт. Хиляди читатели се отправят на мисия в търсене на перфектната книга – за себе си или за подарък на любим човек. Почти като във вълшебна приказка. Нали знаете кое е най-характерно за вълшебните приказки? Че героят винаги получава вълшебен предмет, който да му помогне да се справи с препятствията.
Представяме ви списъка с препоръки на екипа на „Аз чета” – да ви бъде верен помощник в книжните приключения и търсения! Да ви напътства из дебрите на НДК и да ви отведе при най-хубавите книги.
На първо място по препоръки е „Куфарът на брат ми” (съставител – Невена Дишлиева-Кръстева). С цели пет независими препоръки (от Деси, Павлина, Милена, Лора и Мила) това е една от най-четените и емоционално приемани от нашия екип книги. „Книгата събира историите за пътя на различни прекрасни хора, които говорят откровено за търсенето и намирането на себе си и на мястото си. Време беше болната тема за емиграцията да се осмисли през личната призма, без натрапен драматизъм”, казва за нея Деси, а Лора допълва: „Резултатът е многофасетен диамант, който отразява имиграцията/емиграцията по 22 различни начина. При някои от отраженията ще се почувствате сякаш стоите пред огледало.” Милена прие книгата много лично, а обобщението оставяме на Пав:
По празниците е важно да намираме пътя към дома, независимо дали това е човек, къща, държава или целият свят. Една книга, която провокира да търсим себе си в глобалната картинка на пътя – около нас и вътре в нас.
Втора в списъка ни е „Белканто” от Ан Патчет със специалната препоръка на Стефани Калчева и Преслава Колева. На пръв поглед история за терористи и заложници, това е силен психологически роман, който с всяка страница става по-задълбочен, истински и пристрастяващ. Редица морални въпроси, на които е много трудно да се даде еднозначен отговор. Защото нямаме равен старт в живота – някои са орисани да получат образование, семейство и подходяща среда, а други са родени в джунглата и не могат да четат и пишат. Освен интригуващите съдби в книгата, ще чувате и музика в главата си, защото всичко започва от един концерт на оперната прима Роксан Кос. Заложническата криза се превръща в нещо неочаквано, а музиката властва и покорява душите на похитители и похитени. „Белканто” е книга за човешкия стремеж към красота, съзидание и любов, който успява да надделее навсякъде и при всякакви условия.
Отново с две номинации е „Убийството на художника” от Луиз Пени, „защото всички фенове на криминалните истории имахме нужда от тази свежест и разнообразие. Едно прекрасно канадско селце ни посреща в уюта на зеленината си и ни кара да се чувстваме като в къщата на баба. А Луиз Пени пише прекрасно!”, казва Митко Аврамов. Милена Златарова допълва препоръката: „Първата книга от една криминална поредица, която ще ви очарова. Неповторимата атмосфера на идилично канадско селце и сърцатият професионалист инспектор Гамаш ще ви накарат трескаво да отгръщате страница след страница до самия край”.
„Бежанци” е класически изграден роман със солидна историческа основа, който впечатлява с правдивото и човешко представяне на съдбата на беломорските бежанци. Езикът на Весела Ляхова пресъздава характерната за времето атмосфера, а суровите житейски удари, които героите й понасят няма да ви оставят безразлични. (Лора Филипова)
„Валс на раздяла“ от Милан Кундера за тези, които обичат интелигентната ирония и сарказма на Кундера. В този роман те отново водят героите към тоталното объркване и разграждане на ценностите. (Десислава Желева)
„Влакът на сираците“ – трогателна и драматична история, която е разказана изключително увлекателно. Романът ми допадна с добре осмислената тема за сираците, последователният и откровен поглед върху миналото и настоящето на главните героини. Книга за онези хора, които често нямат избор в живота си, но съумяват да запазят своя дух непоклатим. (Милена Трендафилова)
„Внимание, психоспусък!“ на Нийл Геймън – абсолютно пристрастен избор, крайно субективен и изцяло емоционален, но пък сигурен, защото в този сборник ще намерите някои от най-добрите попадения на любимия Геймън. „Внимание, психоспусък!“ приютява фентъзи, научнофантастични и хорър разкази, неопределимо чаровни шантавелщини и чистокръвни геймъновщини, които не могат да се вкарат в стандартните категории. Потърсете „Внимание, психоспусък!“, ако чувствате, че нивата на нормалност в живота ви са се покачили твърде рязко и изпитвате спешна нужда от доза необикновеност. (Габриела Кожухарова)
„В разредения въздух“ – книга за най-високия връх на Земята Еверест (8848 м.). Авторът Джон Кракауер участва в комерсиална експедиция за изкачване на Еверест. Той успява да „възседне върха на света, стъпил с единия крак в Китай, а с другия в Непал”, но 8 души загиват в същия този ден: 10 май 1996. Има ли една единствена истина за трагедията? Кракауер се опитва да намери верни отговори както той е видял случилото се. Гледайте филма по книгата – „Еверест“. (Петрана Петрова)
„Всеки ден“ oт Дейвид Левитан – янг адълт роман, който ме накара да поразмишлявам върху човешките отношения. Главният герой всеки ден се поставя в чужди обувки, гледа света през чужди очи, опитвайки се да балансира между това да бъде себе си и да опази приемника, който го е приютил за денонощието. Кара ни да потърсим разликите между това, което виждаме и това, което се крие вътре в нас. Кое е това качество, което ни определя като личности – начина ни на мислене, реакциите ни, физическото ни тяло или душата ни. (Гергана Петрова)
„Все още Алис“ разказва историята на Алис – популярен професор в Харвард с диагноза Алцхаймер. Романът описва развитието на болестта през погледа на болния – от малките ежедневни несигурности до по-големите и значими моменти, в които умът остава безмълвен, щом човек има нужда от него. Книгата дава реална представа за болестта на Алцхаймер, която ограбва опустошително личността на човек, крадейки спомените, но и надеждата, че животът ни макар и кратък е безумно красив и трябва да го изживеем така както сметнем за най-добре. (Милена Петкова)
„Всичко живо е трева„ – Старата любов ръжда не хваща – казват. Пристрастна съм към всичко на Клифърд Саймък и няма как да не изразя любовта си към преиздадената „Всичко живо е трева“. В нея писателят ни повежда в малко неизвестно градче, обградено от невидима преграда-похлупак, която отделя обитателите му от останалия свят. „Всичко живо е трева“ е книга, която отваря пред съзнанието на читателя портал към един напълно различно разумен свят и макар да започва като леко и шеговито четиво, книгата изненадва със своя психологически поглед към пукнатините на човешкото общество и мисъл. (Милена Петкова)
„Всички наши места“ на Дженифър Нивън е една от книгите, които ме разтърсиха тази година, разплака ме, трогна ме, впечатли ме безкрайно! С нетърпение очаквам и филмовата адаптация! (Милена Трендафилова)
„Границата“ на Робърт МакКамън – чудесно написана фантастика, която има потенциал да се запечата трайно в ума на читателя. „Границата“ е от онези романи, в които започваш да живееш без да се усетиш, сливаш се със събитията и ставаш съпричастен с живота на героите. (Милена Трендафилова)
„Гръцко кафе“ от Катерина Хапсали – чудесен роман за перфектното гръцко кафе, луди балкански истории, много любов, мъка, граници – и физически, и психически, митове и легенди. За мен цялата книга е щипка магия, която съчетава по един красив начин свръхестественото с реалното… Авторката признава, че в книгата има немалко биографични моменти. (Стефани Калчева)
„Да се биеш с Рубен Улф“ от Маркъс Зюсак – започнах годината с този роман, изглежда ми логично да я завърша с него. Дванайсет месеца и десетки хубави книги по-късно „Да се биеш с Рубен Улф“ все още е моят фаворит за 2015-а. За два часа тихо четене тази прекрасна книга обобщава какви са последствията от това да си човек и да зависиш от сърце, което ту се страхува от всичко и те проваля, ту избухва в невъобразими прояви на смелост и самоотверженост и те спасява. Топлият, нежен стил на Зюсак е изключително подходящ за студено време, за безнадеждно настроение и за четене на един дъх. (Габриела Кожухарова)
„Дете 44“ от Том Роб Смит – безспорно най-увлекателният роман, на който попаднах през изминалата годината. Откакто премина през ръцете на цялото ми семейство и удовлетвори тримата най-придирчиви читатели, които познавам, дълбоко вярвам, че тази книга е всемогъща. Спокойно може да засрами по нива на чудовищност кървавите книги на Клайв Баркър, само че изродените същества на страниците й са по-банални и извадени директно от учебниците по история, вместо (за жалост) от нечие тревожно въображение. След цялото бясно препоръчване по неин адрес вече дори не са ми останали сили да я хваля. Искрено ви съветвам да не я пропускате. (Габриела Кожухарова)
„Делюзията Бог“ е може би една от най-умните книги, на които съм попадала. Ричард Докинс поставя изключително важни теми относно религията и нейното място в съвременното общество по един интелигентен, рационален начин. Книга за толерантността, морала и етиката и имаме ли нужда от религия, за да бъдем добри хора. Книга, която е способна да промени гледната ви точка за света, който познавате, и за хората, живеещи в него. (Диана Василева – Дици)
„Диво” от Емили Хюз. Защото възрастните също трябва да четат детски книги, които да ги провокират да бъдат по-искрени и да не се взимат твърде насериозно. Защото е изключително важно детските да бъдат красиви, да бъдат искрени и да позволяват на детския дух да бъде свободен. (Павлина Радославова)
„Докато дишам“ от Георги Томов и Дейна Бренченс – за мен безспорно това е едно от най-хубавите попадения в родната литература тази година! Смислен и безупречно написан български роман, който се чете на един дъх! (Милена Трендафилова)
„Дъщерята на скулптора„. Първата книга за възрастни на Туве Янсон носи силно автобиографични моменти, но е напълно освободена от принудата да следва конкретни факти. Истории, които са се случили или може би не са, но изпълнени с абсолютно доверие към детето Туве и неговия поглед към света. (Милена Златарова)
”Елинор и Парк“ – Рейнбоу Роуъл е от онези книги с край, който едновременно харесваш и мразиш, и те изпълва с толкова много емоции. Влюбих се в героите, любовната история, в стила на писане на Рейнбоу Роуъл. Това е роман, който ни разказва за една невинна любов между двама тийнейджъри, които тепърва опознават себе си. Героите са представени толкова добре, че четейки, ги чувстваме истински познати, сякаш преоткриваме себе си в тях и съпреживяваме цялата им история. (Гергана Петрова)
„Живота, какъвто го познавахме“ – първата част от трилогията „Последните оцелели”, която мислех, че ще е тийнейджърска, а тя се оказа много по-дълбока и истинска, отколкото очаквах. Краят на света никога не е изглеждал толкова реалистично и по човешки тъжно. За щастие, втората част ще излезе съвсем наскоро – в началото на Панаира! (Димитър Аврамов)
„Изобретението на Хюго“ – Това е една от най-красивите, вълнуващи, пленителни, омагьосващи и удивителни книги, които някога са попадали в ръцете ми. Въпреки че или точно защото е детско-юношеска. Авторът не се ограничава в едно изразно средство, а описва чрез думи, рисунки и фотографии. Гениално е! (Бела Чолакова)
„Квантова градина“ от Александър Чобанов поднася „букет“ от разкази в различни стилове, които илюстрират тревогата на съвременния човек от разпада на света около него. Героите се лутат в хаотична траектория от несбъднати решения и пропуснати възможности, а съдбите им се докосват по неочакван за тях начин. Всеки е затворен в черупката на своето съществуване, но цветята намират нейните пукнатини. (Милена Златарова)
„Книга на тайните“ от Ерика Суайлър е магически роман, разказан толкова леко и приказно, че ми е трудно да си представя как няма да докосне поне една струна и у най-закоравелия читател. Ерика Суайлър е подбрала класически съставки при създаването на своята мистерия – главен герой в криза, загадъчна книга, ексцентрични персонажи с необикновени съдби и, разбира се, надвиснала опасност, която заплашва да преобърне света им. Романът ми припомни какво означава да четеш с най-искрено удоволствие, ей така, за кеф, без да търсиш възвишени истини или разкъсващи трагедии, а просто за да вкусиш една добре разказана история. (Габриела Кожухарова)
„Книжарничката на острова“ от Габриел Зевин е книга за истинската и вечна любов – обичта към книгите, към словото, към писането. (Бела Чолакова)
„Където за кратко е имало куче“ от Боряна Нейкова – задължителната книга с поезия за тази година. Поезията на Боряна е като нея самата – красива, ясна, чиста и елегантна. Лишена от проза и поза. (Десислава Желева)
„Кутия за птици“ от Джош Малерман. Едва ли има нужда да пояснявам за какво се разказва в този роман. Много мнения се изписаха по въпроса, но трябва да призная, че дълго остана в ума ми след четене. Харесах заплитането на двете сюжетни линии – на миналото, в което светът загива, понеже хората губят ума си, и настоящето, където една майка се опитва да спаси двете си деца, без да използват зрението си. Неизвестността и въпроса защо човек би се отказал от най-важното си сетиво преследва читателя до самия край. (Милена Петкова)
„Лунен тигър“ от Пенелъпи Лайвли е красиво написан роман за безсмъртния копнеж по непостижимото. Клодия се превърна в един от любимите ми женски образи в литературата. Смела, своенравна, изключително наясно със себе си и света, но и свързана с всеки човек, преминал през живота й, а тази обвързаност я прави по-ранима отколкото може да понесе. Нейната история е историята на света, защото „ние всички оцеляваме в главите на другите“ и само спомените прекрачват всички граници. (Цветомира Дукова)
„Любовен еликсир” от Ерик-Еманюел Шмит разглежда вечната тема за любовта, това, което ни кара да се влюбваме и разлюбваме. Хитроумно вплетените препратки към класичeски произведения като „Опасни връзки“ на Шарл дьо Лакло и операта „Любовен елексир“ на Гаетано Доницети, както и неочакваният край, правят тази малка книжка изключително оригинална. Невъзможно е да не се разпознаете някъде сред остроумните реплики, разменени между Адам и Луиз. (Преслава Колева)
„Леденият дракон“ от Джордж Р.Р. Мартин е чудесна приказка за малки и големи. Страховит дракон се сприятелява с малко и чудато момиче. Но вместо епични приключения, магията е просто фон, на който се разгръща темата за избора и цената, която всеки плаща за него. (Преслава Колева)
„Марсианецът” от Анди Уеър – макар сюжетът да не е кой знае колко оригинален и да се простира на 400+ страници, за мен историята се изчерпва с краткото „човекът с тиксото на Марс”. Това, което отличава книгата от подобните й, е харизматичната личност на Марк Уотни с неговата безкрайна упоритост и непоклатимо чувство за хумор. Многото технически и научни подробности също ще ви очароват, макар да съм сигурна, че не съм единствената, която не разбра голяма част от тях. (Лора Филипова)
„Между Рая и Ада“ от Йон Калман Стефансон – Отдавна не ми се беше случвало да чета книга с ясното усещане, че това е следващият ми любим роман. Но този път знаех, бях убедена. „Между Рая и Ада“ ме разплака много пъти, уплаши ме също толкова, сви сърцето ми и ми показа зловещата красота на смъртта и загубата (която бих дала всичко да не срещна никога). (Десислава Желева)
„На живот и смърт” от Майкъл Роуботъм. Историята на главния герой Оуди Палмър е брилянтно изпипана и до най-малкия детайл, а развръзката ще ви удари с чук по главата. Защо някой би избягал от затвора в деня преди освобождаването си? В неговото изпълнено с ужаси бягство ще се сблъскаме с шерифа, който преди 10 години му е надупчил главата, ще узнаем мръсните тайни на сенатори и ще срещнем едно момче, което не трябва да си спомня какво му се е случило на четири години в гората. Можете ли да си представите що за психотрилър ще победи Стивън Кинг? Е, ще разберете с „На живот и смърт“. (Стефани Калчева)
”Ние, лъжците” от Е. Локхарт е без съмнение една от най-добре написаните книги с неочакван край, която съм чела тази година. Кратка, напрегната, объркана. До последната страница, човек продължава да се колебае какво точно се случва в този материално извратен свят, в който живеят героите. Лъжите, интригите, манипулациите и фалшивите усмивки са част от ежедневието ни и сме го приели като нещо нормално. Но Локхарт успява с много малкo страници да ни изкара от зоната на комфорта и да ни накара да се огледаме и замислим. (Гергана Петрова)
„Павилион за жени“ от Пърл Бък е роман за безусловната любов, която е освободена от злободневни дребнавости и страсти, като ревност и притежание. Госпожа Ву и брат Андре може и да не са най-емблематичната двойка в историята на литературата, но оставят ярка следа в съзнанието. Книгата също така повдига завесата и разкрива живота на едно китайско семейство (малко преди комунистическата революция), с всички особености на една различна култура, която очарова, отблъсква и в крайна сметка си остава загадка. (Преслава Колева)
„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра. „Писма до мъртвите…“ е история за порастването и болката, причинена от неизбежните загуби в човешкия живот. Увлекателна и мъдра книга, която няма да ви остави безразлични и ще ви изненада с неочаквани обрати. (Цветомира Дукова)
„Подчинение“ от Мишел Уелбек – истинска наслада за откровен почитател на Уелбек като мен. Неизбежно контекстуално, но и не съвсем основателно съдържателно обвързана с атентата срещу „Шарли ебдо“, романът е безпощадна дисекция на обществото, най-вече френското, но не само. (Деси Микова)
„Погребани в небесата” от Питър Зукерман и Аманда Падоан – Главните герои тук са шерпите, изследва се личната им история и как са станали планински водачи. Единствена по рода си книга, с акцент върху етноса, йерархиите в него, финансовата зависимост в решенията им, готовността да заплатят дори с цената на живота си безопасността на клиента. Историята на хималайските шерпи се разказва през трагедия от 2008 г. след изкачване на върха К2 (8611 м), вторият по височина връх в света. (Петрана Петрова)
„Пътешественикът във времето и неговата жена“ от Одри Нифнегър е роман за любовта като дом, в който изгубеният винаги може да се върне. Една от най-новите ми любими книги, написана със страст към всичко истинско и пълнокръвно в човешкия живот. Постоянното прекрачване в минало, настояще и бъдеще ме накара да се запитам дали бъдещето не определя миналото на героите… Но дори и посоката на времето да е само една, винаги ще съществува една жена, която търпеливо чака своя мъж. (Цветомира Дукова)
„Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова – в препоръките си досега изредих любими автори и спечелили сърцето ми романи, но ако трябва да посоча най-важната книга, която съм прочела през годината, това несъмнено ще е „Пътуване към себе си„. Блага Димитрова е трудна, бавна, времеемка и крайно обсебваща, но не съжалявам за нито една минута, прекарана в компанията на думите и историите й. Мъдрост, поднесена по този начин, е неописуемо ценна и може да промени живота ти. Това е. Не вярвам, че Блага Димитрова има нужда от допълнителни излияния, за да ви убедя да си я подарите. (Габриела Кожухарова)
„Първите петнайсет живота на Хари Август“ от Клер Норт е разкошен, многопластов роман за човека, времето и времето на човека. Хари Август е жертва на един почти непрестанен цикъл, като всяка негова смърт го води до един и същ момент – неговото раждане, за да изживее живота си отново, помнейки всеки предишен, който е изживял. Прекрасно разказана история, в която има много философия, морал и въпроси, книга, която те подхваща от първото изречение и не те оставя до последното. Една от най-прекрасните и стоплящи книги, които съм чела тази година. (Диана Василева – Дици)
„Сараевско Марлборо” от Миленко Йергович. За войната се пише трудно, чете се също трудно. Трудно е да не изпаднеш в прекалена натуралистичност, сантименталност, реваншизъм… в историческата фактология и обвинения към този и онзи. „Сараевско Марлборо” за щастие няма нищо подобно. Един сборник с разкази, който събира и концентрира Живота и всички негови проявления по време на войната – в малките детайли, в перфектните метафори, точно онези, които те хващат за душата. Истории, за онова, което не можем да си представим, че ни спасява и прави човеци, когато жестокостта сякаш е обърнала всичко наопаки. Малко меланхолична и все пак жизнеутвърждаваща, човекозватвърждаваща. (Павлина Радославова)
„Светилата“ от Елинор Катън. Романът, който донесе на авторката си наградата Букър за 2013 г. , е изпълнен с мистерии и множество човешки съдби, които се преплитат по необикновен начин в търсене на златото и щастието. Нищо не е такова, каквото изглежда – постоянна е единствено промяната. (Милена Златарова)
„Свещената билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ от Ф. Г. Хагенбек – мистификация или автентичната биография на мексиканската икона, една от жените-легенди на XX век Фрида Кало? Нишката на романа е изчезналият таен бележник на Фрида, в който тя записвала невероятни рецепти, придружени от мнението й за приятели, известни личности, Диего (галено го наричала „шкембелията“). Фрида, жената, художничката, на която кръстница й е Смъртта. Магнетично написана история, рееш се между сън, действителност, готварски рецепти и се изкушаваш да пробваш лично за някой твой тайнствен любовник. (Петрана Петрова)
„Станция единайсет” от Емили Сейнт Джон Мандел ме провокира за един самоанализ, който продължи почти обезпокоително дълго. Високо оценявам, когато някоя книга ме накара да мисля и за себе си. Затова дори да се абстрахирам от чисто художествените стойности на романа, пак бих го препоръчала с чисто сърце на всеки. Един чудесна книга за края на света и оцеляването на човека в пълната му гама от противоречивости. (Цветомира Дукова)
„101 отбивки“ е онзи изключителен пътеводител, който всеки българин трябва да има в библиотеката си! Истинско пиршество за всеки пътешественик! (Милена Трендафилова)
„Седем добри години“ от Етгар Керет, защото израелецът е успял да се довери на читателите по начин, по който се доверяваш на дългогодишен приятел. Това е първият му сборник, издаден на български, в който фантастичното е изместено от личните истории, чрез които опознаваме него и цялото му семейство. (Димитър Аврамов)
„Тук има чудовища“ от Алан Сноу е чудна детска книжка, която много ми напомни на историите, написани от Роалд Дал. Прекрасно описани приключения в комплект с невероятни авторови илюстрации + герои, които не се забравят лесно! (Милена Трендафилова)
„Фадър наш“ от Манос Вуракис е ярка критика към днешното консуматорско общество, поднесена със сатира и хумор. Пригответе се за Второто пришествие такова, каквото не сте си го и представяли, защото ще видите „лифтинг на християнската вяра, а всекидневният личен контакт с ближния ще стане следващата ориджинал мода на религиозния лайфстайл.” Главен виновник за него е Джес, втория син Божи, който ще преобърне представите ви за християнството. (Преслава Колева)
„Човешкото тяло“ от Паоло Джордано ме покори с безупречно разказаната история за битката на бойното поле и битката вътре в човека. Италианският писател притежава изчистен и суров стил, но няма да прочетете и една осъдителна дума. С лекота наслагва събития и картини, които постепенно се избистрят и заемат своята част от цялото, за да прозрем конфликта в дълбочина и да изберем своята истина. Прекрасна книга, която още дълго ще препоръчвам на всеки, който ме попита. (Цветомира Дукова)
„Шарлот“ от Давид Фоенкинос – биографичен роман за германската художничка от еврейски произход Шарлот Саломон, убита в Аушвиц на 26 години. Един от най-личните романи на френския автор Давид Фоенкинос, който работи по текста 8 години, дълбоко впечатлен от живота и личността на Шарлот. Красив текст за таланта и бурната любов в бурните времена на един от най-грозните епизоди в човешката история. (Деси Микова)
„Японски разкази“ е изключителен двуезичен сборник с разкази, като всеки от тях ще породи желание да бъде четен отново и отново. Темите са на пръв поглед битови, нормални, човешки, но до една трогващи, натъжаващи, може би малко тежки. Всяка история е свързана с човека и неговите вътрешни борби, във всяка история се вижда как едно, на пръв поглед, незначително събитие, движение, действие може да се окаже изключително важно за нас. Разкази, в които се демонстрира японското майсторство за боравене с думите, техния символизъм и внимание към детайлите. (Диана Василева – Дици)