„…понякога умираме , понякога сме напът да избухнем, понякога сме на 2 метра под земята и търсим прозорче, когато някой полива с бензин косите ни и подпалва лицата ни. Усещам как костите ми лумват в огън.“
„Разбий ме”, първата книга от антиутопичната поредица на Тахере Мафи, започва в лудница, от която Джулиет трябва да се измъкне. Втората книга „Разнищи ме” (изд. „Егмонт България“) започва със затвор на ума, от който героинята трябва да се освободи. Ограниченията, които всеки един от нас поставя пред самия себе си, притежават най-здравите решетки, чието разбиване изисква истинска сила на духа. На героинята ще й се наложи да надскочи собствените си очаквания, защото няма време за мислене – войната наближава.
Джулиет се намира в пункт „Омега” и се обучава да развива и използва дарбата си. Вместо да се чувства в свои води, девойката нарича себе си „аномалия дори сред аномалиите” и отново изпада в депресивни състояния. В „Разнищи ме” антиутопичната картина на света е разкрита с целия прогизнал ужас, планетата е „счупена кост, незараснала правилно”, а Джулиет се чувства като „последица от катастрофата”. Етапът на самосъжаление на героинята прави първите глави малко досадни, но веднага след това започва екшънът. Защото във въздуха се носи ароматът на приближаващата се война. А стане ли напечено, Джулиет пламва отвътре и забравя всяка мисъл, в която осъжда съществуването си.
Нататък книгата е танцуващ огън – енергична и емоционална. Ако първата част ви е харесала, тази ще ви хареса двойно повече. Критиката ми, отправена към „Разбий ме“, че няма логични обяснения за странностите, които се случват, бе разстреляна и окървавена. В „Разнищи ме” се разкриват много вълнуващи тайни, които не искам да споделям, просто трябва да ги научите сами. Тахере Мафи пък майсторски е завъртяла действието и е развила образите на героите си, успявайки да повлияе и преобърне читателското мнение. Ще спомена само, че в ревюто си за „Разбий ме” описах Джулиет като Плевел от X-Men, но сега започвам да си представям девойката по-скоро като един изумително красив и незелен образ на Хълк, защото тя е много по-силна, отколкото си представя. Колко точно, трябва да откриете заедно с нея.
Изненадващите обрати в „Разнищи ме” преродиха интереса ми към трилогията, сега ще очаквам с нетърпение третата част. Защото, ако краят на първата книга бе изненадващ, но някак завършен, то краят на втората е разнищващ, но оставя читателя сляп в сумрака и той с жажда чака да разбере как ще приключи всичко това.
