„Случва се за миг: пред очите ми изплува неканен образ от миналото, нещо, което ни се е случило – разходка, вечеря, поглед, дума, жест. Най-обикновен момент, запечатан завинаги, без дори да е бил забелязан, докато се е случвал. А после следва пробождането в сърцето и свиването в стомаха – странни усещания, недостатъчно силни, че да се изпишат върху лицето ми или да попречат на насладата от вечерта, но спират дъха за миг. За миг, частица от секундата, спират всичко. Усещания като ехо, някъде надълбо и надалеч. Дали спомените не са точно това – ехо на отминали чувства, призраци на мъртви преживявания, които отказваме да погребем. Понякога не искаме. А понякога не знаем как.“
За трета поредна година роман на Камелия Кучер успява да ми даде незабравима книжна емоция. На „Дом“ се доверих от самото начало – по усет, но и някак случайно. За „Нощ“ и „Сън“ (изд. „Хермес“) вече откровено тръпнех в очакване. Ето защо никога не ми се е случвало роман на Камелия да се застои дълго на рафта. За нейните творби зарязвам всичко, ако трябва, и намирам време веднага.
Всеки път се прекланям пред онова неизменно специално, разказвано от нея минало, в което времето е тотално различно понятие от познатото ни, и пред притегателната сила на думите, героите и цялостната атмосфера в творбите ѝ. Атмосфера, пресъздадена прекрасно и в книжния трейлър, дело на Яна Титова и екипа ѝ.
Сюжетът на „Сън“ се развива в романтичния Лисабон и намира своето начало някъде по времето на Революцията на Карамфилите – преврат, превърнал се в най-значимото събитие от новата история на Португалия. Последствията от онази епоха обаче служат предимно за фон. Ако се дистанцираме от периода и мястото, на които ни пренася авторката, спокойно можем да си представим как понякога се разминаваме със същите тези хора на улицата. Персонажите на Камелия сякаш имат силата да оживяват и да остават приятели с онези, които са ги допуснали до сърцето си.
„Даел е на края на неговия път, стигнал го е вече, края, линията – как да я прекоси сега, как да продължи напред. Тих ужас, писък в притихнала гора, мъка, която не боли, като мигновена смърт. Мъка, която не боли, защото убива.“
Както и в предишните книги на Камелия Кучер, разказваческият глас в „Сън“ принадлежи на дете. По-точно на най-големия син на Фернао и Даел Торга, но все пак на едно още много, много младо момче, носещо красивото португалско име Жоао. От 1978 г. до 2019 г. той ни води със себе си по своите пътища, придружаван само от гласа на авторката, който от време на време ни прехвърля в света на баща му, на майка му или в НЕЙНИЯ свят. В света на момичето, на жената. На онази, която е откраднала безвъзвратно и завинаги всичките му вълнения.
В досегашните творби на Камелия дълбокото нещастие и красотата вървят ръка за ръка. Ето че и в „Сън“ отрано зейва празнота. Всеотдайната съпруга на Фернао и обичната майка на Жоао, Алешандре и Илва оставя след себе си раздираща липса и мъка. Нейната роля в дома не би могла да бъде иззета от никого другиго. Не и в това семейство. Смазващите принципи и унищожителната гордост на съпруга ѝ пък не позволяват на никой роднина или приятел да улесни поне малко живота на децата ѝ. Самият Фернао никога не е бил особено добър баща, но отчайващото му отсъствие от живота на малките и решенията, които взема вместо тях, без да им дава обяснения, са покъртително тъжна нишка в историята на фамилия Торга.
Фернао не е точно въплъщението на отрицателния герой в тази драма, но макар да е имал причини за своите постъпки, те не биха могли да му послужат като извинение за последиците от тях.
„Помня мълчанието му още тогава, винаги е мълчал с нас, децата си, сякаш така ни говореше най-ясно. Разпознавахме различните настроения на мълчанието му – мълчаливия упрек, мълчаливото разочарование, мълчаливия гняв, мълчаливата апатия. Всъщност сега се замислям, че не помня мълчаливата радост – радостта може ли изобщо да мълчи?”
Но да се върнем към Нея. Любовта, изгарящото желание, смисълът, всичко. Онази, в която Жоао се влюбва, докато стои насред училищния двор и се взира в стаята, където изпитват брат му. Където тя пее под акомпанимента на пианото на неговия Алешандре.
„Белен.
Белен Сантиаго де Валеш. БЕЛЕН. Като заклинание. Черна магия, която не се разваля. Полепва по теб като мастилено петно – тъмно, мътно, гъсто и тежко. Без пролуки, без възможност да поемеш дъх. Белен.“
Нейният път става негов в деня, в който Жоао решава да я проследи, за да я погледа още малко. Тя толкова го е пленина, че той често следва стъпките ѝ до вратите на огромното, страховито имение на фамилия Де Валеш. Докато не настъпва друг съдбовен ден, след който Жоао вече няма как да продължи да ѝ бъде сянка – защото нейните очи срещат неговите и пътят му за връщане назад е изтрит от картата.
Белен и Жоао израстват пред очите на читателя, тяхната любов – също. През дългите години отношенията им придобиват какви ли не размити очертания и форми, но не и граници.
Именно начинът, по който са изградени връзките между различните герои в „Сън“, свидетелства, че това е най-добрата творба на авторката до момента. В този роман вече имаме възможността да проследим изцяло любовта и пътя, по който поемат двамата влюбени. Свободни сме да помислим, да оценим и надградим себе си и собствените си разбирания през призмата на техния живот.
„Сън“ ще остане в сърцето и в ума ми не само заради двамата главни герои, но и заради изключително открояващия се образ на бащата Фернао Торга. Човек, чиято гордост може да се мери единствено с любовта към жена му. Мъж, изтъкан от принципи и непреодолима скръб по съпругата си. Глава на семейство, който обича децата си, но е неспособен да ги дари с бащината си любов. Бих казала също и че заслужава съдбата си, но истината е, че го съжалявам дълбоко, чисто и искрено.
Ако имате нужда още веднъж да се уверите, че невероятно добрите романи съществуват, бих ви посъветвала да посегнете към бръшляновите корици на „Сън“. Едно нещо мога да ви обещая: това е книга с душа. Няма как да не я усетите и с вашата.
Гледайте и трейлъра на романа, заснет от Яна Титова:
Не пропускайте ревютата ни за „Дом“ и „Нощ“, както и интервюто на Камелия Кучер специално за „Аз чета“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Вижте още:
Камелия Кучер: Гръбнакът на една демократична държава е в независимите институции
Камелия Кучер: Благодарение на „Нощ“ научих, че наистина съм писател
Камелия Кучер препоръчва: 10 книги за живота по време на Втората световна война
Епизод 6 на „Книжният подкаст“, в който си говорим с Камелия Кучер за втория ѝ роман “Нощ“
