fb
Ревюта

Едно по-добро лятно време

2 мин.
stari hipari

stari hipariПознавате ли онова противоречиво чувство, когато сте очаквали една книга да ви разсмее, а тя всъщност ви натъжава? Такъв беше и остатъчният вкус след „Стари хипари“ на Михаил Вешим. Страхотна книга, която с тъга ме върна в едни уникално български времена, за които всички мечтаем и с които всички сме горди.

Днес повечето ми „алтернативни“ приятели и познати говорят за Арапя, Иракли, Камен бряг и т.н. като за едни вълшебни места на морето. Вълшебни, неповторими, непокътнати… Дали обаче те не са част от онази комерсиална вълна, тъгуваща по времето, когато моите и вашите родители са били на палатка точно по тези кътчета? За тези времена точно е и книгата на баш стършела Вешим.

Вероятно в далечните спомени на всички нас се прокрадват моменти, в които не е имало претъпкани курортни комплекси и малко българска реч, а вместо тях – тихи къмпинги с по едно-две бунгала, малко руска/полска плът, много домашна ракия и прясно уловена риба. Всичко това е съпроводено със звуци от големите китари на световния рок и гласовете на Глен Хюз, Дейвид Ковърдейл и останалите (простете ми за неспособността да довърша списъка), та чак до леко носталгични спомени за бийтълсите в още по-ранните години на хипарството.

Мда, къмпингът като оазис от всичко „соц“, като тайно място от всички агенти, като далечна от сивото панелно ежедневие на плановата държава. Къмпингът на Вешим, който еволюира в австрийски курорт, и всички негови странни персонажи и лица. Усещане, което си струва да бъде изживяно. Книга, която си струва няколкото прокрадващи се сълзи в последните тъжни страници.

Едва ли се очаква от главния редактор на „Стършел“ да критикува бетонирането по по-различен начин. Вероятно малко от вас ще открият вътре политическата сатира, но със сигурност ще усетите тъжните нотки. Моята прочит за социалната функция на „Стари хипари“ обаче едва ли ще промени нещо. Най-малкото няма да спре увеличаването на строежите от онзи, черния списък.