Едит Гросман, чиито преводи на „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес и „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес извисиха често пренебрегваната роля на преводача, почина в дома си в Манхатън, на 87 години, съобщи The New York Times, позовавайки се на сина ѝ Кори Гросман.
Нюйоркчанката, известна като „Еди“, се посвещава на превода на латиноамерикански и испански автори във време, когато литературният превод не се е смятал за сериозна академична дисциплина. Преводачите отдавна са възприемани като „скромната Пепеляшка“ на издателството, каза тя в интервю през 2021 г. Но както пише в своята книга Why Translation Matters (2010), тя вижда ролята им не като уморен калфа в издателския свят, а като жив мост.
Д-р Гросман е сред първите, които настояват името на преводача да фигурира на корицата, заедно с това на автора.
Когато преводът ѝ на „Дон Кихот“ се появява през 2003 г., с нейното име на корицата, заедно с това на Сервантес, това подпомага не само собствената ѝ кариера, но също така издига авторитета на литературния превод. Нейният „Дон Кихот“, публикуван от издателство HarperCollins, продължава да вдъхновява новите поколения преводачи.
Освен за поставянето на името на преводача на корицата, д-р Гросман се бори и за достойно заплащане в бранша. Според нея преводът е творчески акт, извършен в пълна хармония с автора, също като начинът, по който един актьор изговаря репликите на драматург.
„Мисля за гласа на автора и звука на текста, след това за задължението да чувам и двата възможно най-ясно и задълбочено“, пише тя в Why Translation Matters. Техниката ѝ ѝ помага да се превърне в един от най-търсените преводачи на латиноамериканска литература през 80-те и 90-те години. Тя е сред онези, които предоставят на англоезичните читатели достъп до произведенията на Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде, Карлос Фуентес, Лаура Ескивел и други, които пишат в жанра на магическия реализъм.
Д-р Гросман става предпочитаният преводач на Маркес, след като един ден агент я попитал: „Имате ли интерес да преведете Гарсия Маркес?“
„Шегуваш ли се?“, спомня си тогава тя. Изпратила извадка от 20 страници за това как би превела шедьовъра на Маркес „Любов по време на холера“, който първоначално е публикуван в Колумбия през 1985 г., и така започнала сътрудничеството си носителя на Нобелова награда. Нейната английска версия е публикувана от „Алфред А. Нопф“ през 1988 г.
Преводът му, казва тя „беше като решаване на сложна кръстословица“. По-късно Маркес прави най-добрия възможен комплимент, като завява: „Ти си моят глас на английски“.
Д-р Гросман е родена като Едит Марион Дорф във Филаделфия на 22 март 1936 г. Баща ѝ Александър Дорф е собственик на магазин за обувки. Майка ѝ, Сара (Стърн) Дорф, е била секретарка и домакиня. Учителят по испански в гимназията на Едит, Наоми Зибер, я вдъхновява да учи испански език в Университета на Пенсилвания и тя започва да се занимава с преводи още като студентка. Тя получава бакалавърска степен по испански език и магистърска степен по испанска литература. Прекарва една година в Испания като стипендиант на програма „Фулбрайт“ през 1962 г. и две години в Калифорнийския университет „Бъркли“, преди да се върне в Ню Йорк, за да получи докторска степен по латиноамериканска литература през 1972 г.
