Светът има много проблеми и сериозна част от тях се дължат на лоша комуникация. Тук всички ще се съгласим, нали така? А лошата част идва, когато всички осъзнаем, че най-силно ни куца най-важният тип общуване – интимното, онова, в което допускаме се едни други в собствения си свят и се борим заедно с живота. Тиодор Зелдин прави точно това със своята обемна, разнообразна и наистина подробна „Интимната история на човечеството“.
Сега си давам сметка, че скоро, а може би и никога, не съм попадал на книга с толкова точно заглавие – през личните истории на десетки френски жени в млада до средна възраст Зелдин разказва историята на цели нации и цивилизации, причините за тяхното процъфтяване и падение, появяването на силни обществени явления и тяхното замиране. Изобщо, чрез съвсем интимни разговори с хора, които признават затруднението си да споделят напълно интимното си пространство с близките си или с обществото (който няма такива проблеми, да хвърли първия камък), той обобщава историята такава, каквато я познаваме. И има много смисъл в сравненията му…
Сега внимавайте: ще ви бъде МНОГО ТРУДНО да прочетете тази книга на един дъх. Затова просто не се мъчете. Четете я на етапи, минавайки по 2-3 истории поред, а по средата можете да си направите почивка. Спокойно можете да гледате на „Интимната история на човечеството“ като на енциклопедия по история, гарнирана с щипка психология, затова не е нужно да я четете линейно като нормална книга. За това ще ви помогне и наистина чудесното оформление – на всяка втора страница вместо нормалното изписване на автора и заглавието на книгата отгоре, издателите са си направили труда да сложат обобщение на тематиката на конкретната страница – не сте виждали подобно нещо досега, нали? Наистина добра работа!
И въпреки че (а може би именно защото) книгата е писана в средата на 90-те и ползва като основа личните истории на французойки, изглежда доста близка до нашата си реалност. И честно казано, освен от хора, които се занимават с комуникация, трябва да бъде прочетена и от всички политици, за да опознаят народа си – нали всички знаем кой взима решенията вкъщи?
