fb
Ревюта

Туве Янсон се връща към магията на детството в „Дъщерята на скулптора“

3 мин.

Дъщерята на скулптура - Туве Янсон“Всяка приказка трябва да започва по един и същ начин, после няма значение как ще продължи. Мекият глас разказва бавно в топлия мрак, а ти се взираш в огъня и няма нищо страшно. Всичко останало е отвън и не може да влезе вътре. Нито сега, нито когато и да било.”

Не съм знаела, че сред книгите на Туве Янсон има такава прелест. Не че другите й творби не са шлифовани скъпоценни камъни. И не, под “прелест” нямам предвид нещо приятно, сладко и безобидно. “Дъщерята на скулптора” (изд. „Жанет 45“) притежава неустоим чар заради лекотата на фантазията, заради дръзката увереност във валидността на детския свят с всичките му безформени ужаси и страхове. Разпознах много от детайлите, които вече си бях представила, четейки книгата на Буел Вестин “Туве Янсон. Думи, образи, живот” – една свобода на растежа, доверие в здравите сили на детското й същество от страна на родителите. Увереност, че можеш да застанеш срещу “голямото сиво същество”. Че имаш в себе си достатъчно запаси от слънце, вятър и море, за да пазиш дома си от мрака.

Детето Туве знае, че животът е работа и отговорност. За толкова много неща трябва да се погрижиш: да наглеждаш снега, да се вслушваш в себе си, да си вещ в морското право, да намериш правилното място на опасността, да се пазиш от скритите в килима змии! Тя винаги свързва работата с радост. Работата по живеенето – да се радваш, като откликваш на всичко, което се случва в теб и около теб. Ръцете да не са никога празни. Да твориш с пълното съзнание за уязвимостта си в този свят.

Това изглежда напълно естествено в един дом, в който доминира атмосферата на ателието на бащата-скулптор, а родителите като творчески натури сякаш не държат толкова на строгото възпитание. Дом, в който празниците се преливат плавно в ежедневието, а природата е източник на вълнуващи преживявания.

Деветнадесетте фрагмента в “Дъщерята на скулптора” напомнят ярки сънища, в които фантазия и реалност се смесват с лекота и без противоречие. Не мога да се освободя от магията им и въпреки че в никакъв случай не са безгрижни – в тях присъстват страхове, ревност, мъдри прозрения за крехкостта на живота, преобладаващо е усещането за сигурност, спокойствие и обич.

“Не, няма да допусна дъщерята на скулптора да порасне“ – така обяснява Туве Янсон отказа си да продължи с художествените мемоари. „Вълнува ме единствено детският начин на преживяване на нещата”. Защото детството не е просто някакъв етап на незрялост и безпомощност, през който трябва да преминем, за да станем сериозни възрастни, а съкровищница, от която можем да черпим цял живот.

Още едно ревю за сборника можете да прочетете при Темз в „На по книга, две“. Прочетете и ревюто на Милена за „Куклената къща“ и на Преслава и Митко Аврамов за „Пътуване с лек багаж“.