Председателят на Международната асоциация на издателите (IPA) Микиел Колман участва в традиционната годишна конференция на Комитета по научни и технологични въпроси към Европейския парламент (Science and Technology Options Assessment, STOA), съобщава Publishing Perspectives. Срещата се състоя в сградата на ЕП в Брюксел, а основната тема беше „Медиите в ерата на изкуствения интелект“. Важната роля на книгоиздаването беше дискутирана в контекста на големите медии и създаването на новини.
Сред останалите поканени гости бяха Микал Блецас от изследователския център към Масачузетския технологичен институт (MIT Media Lab), Джон Стайнбърг от Google, Ричард Алън от Facebook и Андреас Влакос от Университета в Шефилд.
Според Колман книгоиздаването играе важна роля в спирането на разпространението на фалшиви новини и масовото обществено дезинформиране. Позовавайки се на опита си в едно от най-големите издателства за научна литература Elsevier, той изяви мнение, че контролът на качество при издаването трябва да следва строги правила и процедури. Издателите са длъжни да носят осъзнато отговорността за съдържанието на всеки публикуван материал.
Колман коментира ползата от компютърните технологии и изкуствения интелект при подбора на информация. Ако преди търсенето на определено съдържание е разчитало единствено на времеемкото ровене в куп томове хартиени носители, днес читателят е безкрайно улеснен с възможността да ползва онлайн бази данни.
Изкуственият интелект ни позволява да извличаме знание от дадена статия например чрез статистически графики. Но издателите трябва да използват подобни методи със строга редакторска отговорност.
„Най-важният световен ресурс вече не е петролът, а данните“ (снимка: STOA)
Колман даде пример със скорошен случай, при който няколко американски законодатели са пуснали селекция от фейсбук реклами, купени от руски агенти, целящи да постигнат разделение сред американските граждани. Той допълни с общоизвестния факт, че резултатите от търсачката на Google могат да бъдат манипулирани и да бъдат използвани за целите на крайни политически сили. Той не отрече, че и при книгоиздаването е възможна манипулация, но механизмите за справяне с нея са добре регулирани.
Колман изрази безпокойство и от публикуването на научни трудове в отворени онлайн платформи. От една страна, публичният достъп е белег за отлично развитие, но то крие и рискове.
Какво би станало, ако например лекарите разчитат на медицинска информация, качена онлайн, без да е минала каквато и да е оценка за качество и достоверност? Ако продължим да използваме алгоритмите на изкуствения интелект, можем ли да разчитаме на тяхната прозрачност?
На финала Колман призова издателите и технологичните компании да работят в близко сътрудничество:
Ако искаме да служим на човечеството, трябва да се научим да балансираме качеството на съдържанието и използването на технологиите.
Снимки: Publishing Perspectives
