Напоследък често ми се случва да посягам към книги само заради корицата, която ме грабва от пръв поглед. Дори не прочитам за какво става въпрос – рискувам на сляпо, доверявайки се единствено на прекрасното оформление. Досега този избор на четиво не ме е подвеждал и все попадам на хубави истории.
Tака се случи и с „Времето отвътре“ (изд. „AMG Publishing“) на Хелън Дънбар. Изглежда, американската авторка уверено крачи в същата посока, защото след романа си „Парченца от нашия живот“ е решила да продължи да пише за травматични събития, сполетяващи тийнейджъри.
Романът започва обещаващо с въздействащо описана кошмарна сцена, която вече е само спомен за петнайсетгодишния Горди. Точно преди пет години собствената му майка решава да се хвърли с колата в реката. Колата, в която освен Горди се намират още три нейни деца. Единствено Горди оцелява, но времето вътре в него си остава мрачно заради трагедията, която той така и не може да превъзмогне.
След ужасяващия инцидент тийнейджърът остава да живее с полубрата си Кевин, син на майка му от друг баща. Горди тренира хокей и ежедневно се бори с дълбоката мъка в душата си, която психолозите наричат посттравматично стресово разстройство. Момчето не спира да се самообвинява, че само то е оживяло от катастрофата, и вярва, че е имало как да промени хода на събитията, ако през Онази нощ преди събитието е проявило повече смелост.
Кевин е едва шестнайсет месеца по-голям, но неотлъчно бди над по-малкия си брат, помага му всячески да преодолее миналото и се опитва да го изкара от емоционалната дупка. Междувременно Горди се запознава със Сара – момиче, което успява да спечели доверието му и не го мисли за странен. Тъкмо когато изглежда, че нещата започват да се променят в положителна насока, в живота му се появява още една личност – родният му баща, който, за ужас на Горди, решава да си търси родителските права.
„Времето отвътре“ е измислена история, но е написана достатъчно правдоподобно и неминуемо кара читателя да се замисли върху сериозни теми като домашното насилие и последствията от него. Вярвам, че тийнейджърите имат нужда да четат точно такива книги, за да осъзнаят, че не са сами и че ако преживяват същото, има надежда.
Много ми допадна начинът, по който Дънбар е развила взаимоотношенията между Горди и Кевин, както и трепетът в сърцето на Горди при появата на Сара. Имаше етап обаче, в който се дразнех, че действието се развива само и единствено през очите на главния герой. Искаше ми се например да разбера малко повече за терзанията в ума на една майка, решена, че подобна постъпка е единственият изход от ситуацията, но може би тогава фокусът на романа щеше да се измести. Факт е, че през цялото време симпатизирах на Горди и се почувствах някак съпричастна към неговата съдба.
Книгата безспорно ми се стори увлекателна и ми хареса. Ако и вие имате нужда да се потопите в един драматичен свят, където подкрепата, приятелството и любовта са важни фактори за оцеляването на младата душа по пътя на израстването, то „Времето отвътре“ би ви харесала. Може би пък познавате някого, който има нужда да прочете подобна история дори повече от вас самите – някой, който трябва да узнае, че няма да бъде изоставен, защото винаги се намира кой да те обича и да те приема такъв, какъвто си…
