Като всеки пописващ човек, егото ми се обажда от време на време. Затова и обожавам да имам „мои” книги – такива, които съм открил (почти) случайно, евентуално съм се влюбил и после разказвам на всички за тях като добър пример.
До „Матрикант” стигнах по най-заобиколния възможен начин – през чужд статус във Facebook за нещо, което се намираше на “трета” стена. А там – линк към сайта на електронна книга с интересно заглавие, качена за безплатно четене, сваляне и разпространение. Реших да подкрепя идеята, първо като читател, а после – ако ми хареса – и като друго.
Прочетох, харесах, изразих мнение, после започнах и да питам автора. „Искам да достигне младите и активни хора, тези, които носят електронни четци, таблети и смартфони. В крайна сметка, това е и моето желание – не да печеля от книгата, а тя да се чете от тях – в метрото, в училище – навсякъде, където могат. За тях е!”, разказва ми Александър Белтов за създаването на „Матрикант”. Признава, че е написал книгата след много размисъл по проблемите, описани вътре, и именно затова желае да го разпространи по разумен начин, така че да достигне своите читатели.
Създаването на киберпънк-романа отнема дълго време за написването и после около 3 месеца работа с корекции и редакция, които са дело на Виктория Каралийчева. Според Белтов още при писането е било ясно, че „Матрикант” не е комерсиален продукт, но постепенно ентусиазмът на близките му го провокира да се свърже с издатели и да опита по този начин да помогне на книгата „да намери повече читатели”. Авторът разказва за подхода си, който няколко месеца по-късно изглежда не съвсем правилен, но е с красноречива обратна връзка: „Изпратих писма на няколко, не повече от 5-6, по-известни издателства, като посочих обема и жанра на романа, който предлагам, както и факта че не съм издавал досега. Не съм прикачал анотации или части от текста. Повечето от запитаните издателства не ми отговориха, а от две получих вежлив отказ”.
След като не намира издател, за Александър Белтов най-естественото решение изглежда самопубликуването – със собствено страниране и дизайн на корицата, на собственоръчно издаботен сайт на безплатната платформа WordPress.com, със лично поддържани профили в социалните медии, самостоятелни контакти с журналисти и книжни блогъри.
„Основна и постоянна задача за автора обаче, която отнема и най-дълго време, е търсенето на контакт с публиката. Това може да означава разнообразна дейност, но едно от задължителните действия е пускане на анотации за книгата в подходящите за това места – литературни форуми, блогове, медии и т.н”, казва Александър Белтов и допълва:
„Ако това, което представяш на публиката, е добро, то имаш реален шанс да натрупаш фенове, да поддържаш „жив” контакт с тях, а като допълнителен бонус – да излезеш от анонимност”
По време на целия процес със съвети и полезни обяснения се включват активно двама души „от бранша” – синът му Мартин Белтов, който е студент по книгоиздаване в Софийския университет, и Бранимир Събев, книжен блогър и автор на фантастика и хорър, с няколко публикувани сборника.
„Корицата на книгата, както и обработката в създаване на електронни формати, са дело на Мартин, а специално за корекциите, необходими за отворения формат .fb2, съм благодарен на потребителя Mandor от форума на клуб за фантастика „Иван Ефремов”, което идва да покаже, че когато има подкрепа – нещата се получават”, казва Белтов-старши.
Сайтът на книгата – www.matricant.wordpress.com, се обновява постоянно с новости около книгата, реакции от читатели и медии, както и си интересни фен-арт изображения, а все повече нови читатели оставят обратна връзка като коментари.
Макар за пазар като нашия осъществяването на проект като безплатното публикуване и пакетиране онлайн да има доста недостатъци, Александър Белтов осъзнава едно много голямо предимство на този модел: „Очаквам при следваща моя творба издателствата да не ме приемат за непознат автор”.
„Ще се радвам ако с тези си пояснения мога да помогна и на всички български автори, търсещи своята публика. На тях ще кажа – опитвайте, не се отказвайте, и неминуемо нещо ще се случи”, завършва авторът на „Матрикант”.
Вижте ревюто за „Матрикант” от Александър Белтов.
