„На нея“ принадлежи любовта
6 мин.
Поезията винаги е лична територия. Тя е онова поле, в което не важат правилата на анализа и методологията, а на усещането. Да,…
Понякога най-важните разговори започват едва когато намалим звука и оставим думите да имат собствен пулс. Срещата ми с Яп Робен е от…
Купих си „Угасването на Бетелгейзе“ (изд. „Scribens“) от Алея на книгата в София – един от онези следобеди, в които уж отиваш…
Да пишеш за Марин Бодаков е като да се опитваш да запишеш тишината на утро в университетски коридор – онази тишина, пълна…
Десет години са много, ако мериш времето в белези и книги. Малко, ако го мериш в започнати изречения, които още търсят края…
Импулсивните ми книжни покупки обикновено водят до две неща: или намирам съкровище, което си препрочитам в метрото, или се питам защо, по…
Има книги, към които се посяга с очакване за удоволствие, и книги, които идват като необходимост. Те не обещават леки вечери, нито…
Всяка уважаваща себе си история за четене на Хабермас започва или със срив, или с амбициозно участие в конференция по комуникации. Моята…
10 неща, които да знаеш, преди да влезеш в съвременната българска поезия и да не излезеш 10 години
5 мин.
Или как да оцелееш между метафори за разпад, бутилки от кефир и внезапно споменати котки. 1. В тази гора няма указателни табели….
Понякога влизам в книжарница като в храм, понякога – като в сладкарница. А в деня, в който си купих „Ето го разкаяния…
