Панаирът на книгата традиционно е пълен с читатели, които са толкова разнообразни, колкото са и книжните жанрове. Затова и след всяко изложение издателите имат много истории за разказване, много от които могат да съперничат по духовитост с най-забавните вицове. Ето и няколко забавни момента, споделени от главния редактор на „СофтПрес“ Димитър Риков.
01.
Клиент гледа критично към книгата:
– Дайте ми някоя девствена, тази всички са я опипвали.
02.
– Щанда на София прес ли е?
– Не, на Софтпрес е.
– Моля?
– На Софтпрес.
– Соф… Софа..?
– Не е и Софарма прес.
03.
Мъж към благоверната си, впечатлен от детската ни енциклопедия „Змии“:
– Ей, жена, глей, това е като за тебе!
04.
Бисер, дочут от колегата Тони на неговия щанд:
– Извинявайте, „Да убиеш присмехулник“ наръчник за лов на птици ли е?
05.
Клиент носи билетче от Колелото на късмета с 22 процента отстъпка при покупка на книги:
– 22 процента колко пари е? Да ми ги дадете.
06.
Две момченца обсъждат пред детските книжки:
– А как се казваше на баба любимата приказка, помниш ли?
– Май беше „Който не работи, трябва да умре“.
07.
– Продавате ли ги?
– Книгите ги продаваме, господине.
– Ама може да се купят от вас?
– Да, разбира се.
– Тоест мога да си ги платя тук.
– ?!
– Щото там едни хора ги продават на техния щанд.
– Ние също ги продаваме – с тази цел се провежда Панаирът на книгата.
– Аз пък си мислех, че ги продавате.
– … ДА! Продаваме ги.
– А… хубаво. Значи може да се платят тук при вас, така ли?
– …
– В смисъл дали ги продавате питам.
08.
Мъж с дете на щанда оглежда детските книги. Детенцето стиска безплатен талон от Колелото на късмета. Питаме двамата:
– Колко процента спечелихте от Колелото на късмета?
Мъжът поглежда недоумяващо, после вижда детето до себе си и се сопва:
– Туй ней мойту!
Не става ясно талончето или детето не е неговото.
09.
– Безплатни календарчета имате ли?
– Не, госпожо, тук е Панаир на книгата, не Панаир на безплатните календарчета.
Дамата невъзмутимо или неразбрало пита:
– А къде е този на календарчетата?
10.
Възрастен мъж си взима няколко каталога от безплатните.
– Господине, един не е ли достатъчен, за да се запознаете с книгите ни?
– Ама еднакви ли са?
– Ъъъ.. да.
– Ами да има жената, за мене.
– Не живеете ли заедно?
– Да, ама е по-удобно с няколко. Торбичка чакам да ми дадете.
– Тя се дава само при покупка.
– А аз как ще нося на ръка толкова безплатни каталози?
– Ами оставете си само един – тъкмо няма да ви тежи.
– Вие подигравате ли ми се?
11.
– Покажете ми друг разговорник!
– Няма други, госпожо.
– Аз съм станала на 70 години, ти ще ми кажеш какво е разговорник!
