Истински трудно е да отглеждаш близнаци, при това тийнейджъри. Никога не можеш да си сигурен дали кавгата между тях не е провокирана от пълна глупост и от желание да се дразнят взаимно. (По-често е точно така.) Също така не можеш да си сигурен как ще завърши всичко.
Близнаците Тапър живеят в Ню Йорк. Клаудия е на дванайсет, а Рийз – на шест. (Добре де, и Рийз е на дванайсет, ама се държи доста инфантилно според сестра си.) Клаудия иска да стане певица или президент на САЩ, умна е и много находчива. Рийз няма никакви амбиции, освен да стане професионален футболист и да играе на МетаСвят. А войната между двамата, описана от Джеф Родки в книгата „Близнаците Тапър подемат война (един с друг)“ (изд. „Егмонт“), започва заради… едно сладкишче!
Причините за войната на Тапър (както и за всяка война, впрочем) са напълно безсмислени и объркани: според Рийз те се дължат на липсата на любимото му сладкишче; според Клаудия – на публичното унижение в стола на училището, където Рийз я обвинява, че е пуснала газове. Вероятно всичко би могло да се размине, ако в играта не се включва бащата Тапър, който налага смехотворно наказание на сина си – без лаптоп за един ден. Ама наказание ли е това? А таблета, електронната игра, телевизора, портативната конзола? Ядосана от нищожното и несправедливо наказание, Клаудия замисля операция „Зловонно отмъщение“.
Във войната на Тапър ще се включат още:
– една умряла риба (възможно ли е зимните палта да носят спомена за нея цяла година?!?);
– Зандър, приятел на Рийз и пълен злодей;
– футболистът Барандо и неговата прическа тип “мохикан”;
– миризливо сирене, подходящо за препечени филийки;
– една недобре изпята песен за жилетката (и пусната в социалните мрежи!);
– богът/админ на планетата „Амиго“ в МетаСвят Акаш Гупта, способен да дарява невидимост и виртуални пушки.
Докато си погаждат все по-гадни и съсипващи номера, двамата близнаци ще осъзнаят, че цялото начинание е доста безсмислено, защото при войната няма печеливши. Загубите са и за двете страни, а неприятният вкус, който оставя дори победата, те кара да преосмислиш вижданията си за нещата.
„Близнаците Тапър подемат война (един с друг)“ (изд. „Егмонт“) на Джеф Родки е написана в стила на дневниците, но всъщност е устен разказ. Подготвяйки книгата, героинята Клаудия е включила мнението на брат си, на приятелите си и на всички засегнати от конфликта. Докато четете, непрекъснато ще се натъквате на бележки – под линия, отстрани на текста, а понякога и в него. Езикът на Клаудия ще ви изненада с изискаността си, докато на Рийз ще ви влуди с правописните си грешки. Текстовите съобщения между родителите ще ви накарат да се посмеете на безсилието на възрастните да управляват ситуацията. Накрая изводите от мега разгрома на Тапър ще убедят и най-големите противници, че войната просто не си струва.
Джеф Родки е сценарист на някои от най-забавните киноленти като „Таткова градина“ и „Късмет, Чарли: Филмът“. Книгата за близнаците Тапър е напълно в стила на общуването между днешните хлапета, дори изказът е толкова близък до техния език, та на моменти ти се струва, че репликите на героите си ги чувал някъде. Книгата ще се хареса на читателите между 9 и 12 години с уклон към електронните игри и унищожителните номера, които търсят забавно и лесносмилаемо четиво, близко до техния свят и интереси.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
