По чиста случайност разгърнах новата книга на Патрик Нес след полунощ – оказа се перфектното читателско решение. Не мога да си представя да я чета, когато навън грее слънце, най-различни звуци изпълват дома ми, а в ума ми прехвърча списък с досадни ежедневни задачи. Не. „Часът на чудовището” (изд. „Студио Артлайн“) има нужда от тъмнина и мълчание, за да бъде видяна толкова красива, колкото е в черно-белите си краски.
Чудовищата са създадени от собственото ни въображение, за да ни плашат, предупреждават и държат настрана от тайни, които не бива никога да узнаваме. Така сме свикнали да ги антагонизираме, че сме забравили колко древни и мъдри са всъщност под ужасяващата си обвивка. Понякога те се събуждат и тръгват по земята не за да ни унищожат, а за да ни помогнат.
Когато чудовището се извисява за първи път пред къщата на Конър в 12:07, момчето не е впечатлено. В неговия свят вече бродят далеч по-страшни зверове – майка му страда, жестока болест изпива живота й и я приближава към истинския мрак. Всички се опитват да подготвят Конър за посрещането на смъртта, без да знаят какво наистина се случва в душата му. Самият той не може да изрази болката си, страховете си и гнева си. Живее в кошмар, който го преследва далеч преди оживялото тисово дърво да застане пред прозореца му.
Именно безсилието на Конър призовава чудовището. Древното създание ще разкаже на момчето три мрачни приказки, които да го разтърсят и да го подтикнат да сподели собствената си история и да признае истината, която, премълчана, го убива отвътре.
Патрик Нес написва „Часът на чудовището” по записки на Шавон Доуд – английска писателка, починала от рак преди да пресъздаде идеята си на белия лист. Кой би могъл да сложи този роман в някакви рамки – за деца, за възрастни…? Това е книга за живота, за най-мрачните му и мъчителни моменти – тогава, когато губим всичко, когато сме слаби, когато маските ни пречат най-много и когато трябва да бъдем болезнено откровени със себе си, ако не искаме завинаги да останем в мрака. Чудовищата от легендите се превръщат в съюзници срещу чудовищата от реалността. Битката обаче трябва да водим сами, защото никой друг не би могъл да изрече собствените ни истини вместо нас.
„Часът на чудовището” е една от най-въздействащите книги, които някога съм чела. Съвършена е в своята тъжна и мрачна премяна, съшита от думи и от прекрасните черно-бели илюстрации на Джим Кей. Потопете се в нея без страх и след последната страница ще изплувате различни – чудовището може да промени и вас.
