„Мисля си за мачовете, които знаеш, че ще спечелиш, за мачовете, които знаеш, че ще загубиш, и за другите, за които не знаеш. Мисля за мачовете между тях.
Сега аз гледам към улицата.
И заговарям.
Казвам го.
– Не губи сърцето си, Руб.
Брат ми отговаря много ясно, без да помръдне.
– Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря.“
Когато прочетеш една книга за два часа и после ти отнеме две седмици да напишеш ревю за нея, разбираш, че си попаднал на нещо наистина специално. Маркъс Зюсак е известен с това, че умее да поднася сърцераздирателна магия с романите си, но, честно казано, не очаквах „Да се биеш с Рубен Улф“ (изд. „Пергамент Прес“) да ми въздейства така.
Чела съм Fighting Ruben Wolfe на английски преди доста време, без да знам, че е част от трилогия. Не съм и предполагала, че няколко години по-късно, вече на български, историята ще ме хване напълно неподготвена и ще ме докосне толкова дълбоко. Не и след предшестващата я „Аутсайдерът“, която харесах, но в никакъв случай не заобичах.
Във втората част от трилогията за братята Улф семейството, което самият Камерън започва да нарича глутница, се намира в тежък период. Бащата на момчетата е претърпял трудова злополука и вече не може да издържа семейството. Цялата отговорност за прехраната им пада върху раменете на жилавата госпожа Улф, която едновременно с това се опитва да опази достойнството на обезсърчения си съпруг.
Семейство Улф са захвърлени на ръба на мизерията и безнадеждната ситуация оказва съкрушителен ефект върху всеки един от вълците. Амбициозният Сам се настройва срещу роднините си и напуска дома. Сара започва да се прибира все по-късно нощем и във все по-лошо състояние, докато из квартала не започва да й се носи грозна слава. На този фон двамата неудачници Рубен и Камерън се оказват единствените, които могат да опазят жив духа на глутницата.
Двамата братя се записват в незаконни боксови мачове, кървави забавления за отрепките на града, които обаче носят добри пари. Рубен е истински фурор на ринга, Боецът, който помита свирепо и безкомпромисно всеки, който се изпречи на пътя му. Камерън пък е загубенякът, този, който пада безброй пъти и в крайна сметка губи мача, но за когото публиката скандира, когато се изправя на крака след всеки побой. Защото тълпите, подобно на Маркъс Зюсак, обожават аутсайдерите.
Ако в предишната книга младият Камерън намираше малки частици от себе си в ежедневните сблъсъци у дома и на улицата, то в „Да се биеш с Рубен Улф“ той събира големи парчета от сърцето си на ринга, сред ревящата тълпа. Един тийнейджър, който не го бива в нищо, разбира какво означава да бъдеш наистина уплашен. Уплашен от болката, която ти причиняват, уплашен от безсилието на семейството ти, уплашен от промяната, която настъпва в очите на брат ти след всяка жестока победа, уплашен от неизбежния сблъсък с най-близкия ти човек…
Но само когато си наистина уплашен можеш да разбереш какво е да бъдеш наистина смел. Животът оголва челюсти в лицето ти и забива зъби в плътта на душата ти отново и отново, проправяйки си път към сърцето ти. За да го опазиш, трябва някак си да се откопчиш, да се бориш. Именно в тази болезнена и продължителна битка с обстоятелствата Камерън се научава да бъде боец. Не победител, а боец.
„Да се биеш с Рубен Улф“ притежава особена зрялост и вълче достойнство. Маркъс Зюсак успява да намери най-точните думи, с които да обясни на читателя трудни за обхващане светове като братската любов, израстването, мъжеството. Ако не останалите, то поне тази книга от трилогията ще препоръчвам горещо.
Прочетете още ревюто за първата книга от трилогията – „Аутсайдерът“, както и две ревюта за „Аз съм пратеникът“ тук и тук и едно за „Крадецът на книги“.
