Колко често се замисляте за света, в който живеете? Всъщност колко често се замисляте за света, в който НЕ живеете? Изключително лесно и удобно е да ограничим мирогледа си само до нашия щастлив балон, да си въобразяваме, че светът е едно добро място и да четем единствено книги по наш вкус. За щастие, има едно българско издателство на име „ICU“, което обича да ни провокира и да ни предлага различни истории, чрез които да ни измъкне от зоната ни на комфорт и да ни накара да се замислим за нещата отвъд…
„Другата ръка“ на Крис Клийв е точно такъв роман. Дори на задната корица да сте прочели какво ви очаква, няма как да сте достатъчно подготвени за личната и правдоподобна история вътре сред страниците. Може би си мислите, че в днешни дни, когато бежанската криза се превръща във все по-голям проблем на обществото, една творба повече, свързана с нея, не би имала значение, би била само като капка в морето на отчаяние и празни надежди. Но дали е така?
Сара и Андрю имат четиригодишен син и неособено стабилен брак. В опит да закрепят отношенията си, след като Сара признава за изневярата си, двамата решават да отидат на екзотична ваканция в Нигерия. Не след дълго двамата научават, че човек е човек не само когато е на път, но и когато се изправи пред необичайна ситуация, в която или взема правилното и достойно решение, или остава с гузна съвест за цял живот. Последствията и при двата избора рано или късно го застигат като неканен гост на прага, понякога дори буквално. Точно такава случка, за която никой нормален турист не е подготвен, среща Сара и Андрю с Пчеличка, младо шестнайсетгодишно нигерийско момиче, опитващо се да спаси живота на себе си и сестра си от едни много лоши войници.
Известно време по-късно Пчеличка се озовава във Великобритания, където прекарва две години в Център за временно настаняване на бежанци. Малко след като я освобождават, Андрю се самоубива. Дали обесването му има връзка с телефонното й обаждане до дома им няколко дни по-рано?
Британският писател Крис Клийв плавно ни въвежда в историята ту през погледа на Пчеличка, ту през 
очите на внезапно останалата вдовица Сара, за да узнаем как миналото често ни застига, без да пита и да се интересува дали сме готови да си го припомним. Чудесният и изпипан превод на Невена Дишлиева-Кръстева само допринася историята да се чете с още по-голямо удоволствие.
„Другата ръка“ е стойностна, човешка книга, която няма как да те остави безразличен. Вълнуващ роман, който по един сякаш небрежен начин докосва онези струни в душата ти, които са най-чувствителни. Силна и трогателна история за правото ни на избор, за ужасите в съвременния свят, които понякога са толкова различни, но и толкова еднакви за всички от нас.
Каква е цената на надеждата, когато около теб има само смърт, а нощите ти са безсънни и изпълнени с мисли за поредния начин да отнемеш живота си, в случай че мъжете дойдат? През какво трябва да премине човек, за да е готов отново да се усмихва? И колко далеч трябва да стигне, за да избяга от самоличността си, или каквото й име да носи, няма как да се скрие от това, което е вътре в него?
Въпреки тъгата, която през цялото време се носи от романа, Крис Клийв все пак съумява да ни вдъхне онзи така необходим кураж, който понякога е по-ценен от всичко; нужната смелост, за да продължим напред, за да се борим, за да може гласът ни да бъде чут, а смехът ни да заглуши дори рева на морето…
Прочетете още и ревюто на Димитър Аврамов, който също остава впечатлен от романа. Още отзиви за книгата можете да намерите в „Книжка с мишка“, „На по книга, две“, „Под моста“, както и в „Книголандия“ и блога на „Книжен Петър“.
