fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Джо Холдеман: В армията използвах натрупания опит, за да започна да пиша фантастика

4 мин.

Всеизвестен е фактът, че за да станеш добър писател, е необходимо първо да си запален читател. С екипа на „Аз чета“ се свърза Николай Пеев – любител на фантастиката, който написа и дебютния си роман „Денят на инвикта“ в този жанр. Причината беше сбъдването на една негова мечта – да вземе интервю от легендарния писател фантаст Джо Холдеман. В България са преведени три от книгите му: „Вечната война“, „Вечният мир“ и „Камуфлаж“. Комуникацията между двамата, преводът на интервюто и въведението преди него са изцяло дело на Николай. Насладете им се!

Николай Пеев (снимка: Димитър Карамитев)

Трудно е да скрия вълнението си от кореспонденцията си с Джо Холдеман – с право считан за един от бащите на научната фантастика. Роден е през далечната 1943 г., във вихъра на Втората световна война. Дипломира се като бакалавър по физика и астрономия, но е мобилизиран в армията и служи като боен инженер през Виетнамската война. Тежко ранен, той се завръща като ветеран, отличен е с орден „Пурпурно сърце“. Като писател печели най-престижните награди за фантастика – „Хюго“, „Небюла“, „Локус НФ“, както и много други. Произведенията му са четени от милиони по цял свят, екранизирани са от Холивуд в пълнометражни филми и поредици като „Стар Трек“ и са пресъздавани в графични новели.

След гореизброеното, вярвам, ще се съгласите, че Джо Холдеман е жива легенда за нашето време, а творчеството му е крайъгълен камък в литературата и изкуството като цяло.

За мен е огромна чест, че Джо, а и неговата съпруга Мери Гей, се съгласиха да дадат интервю за българските си читатели и благодаря на „Аз чета“ за възможността да го популяризираме.

Джо, кога и какво беше искрата, която започна всичко?

Винаги съм искал да пиша. Предполагам, че когато продадох първия си кратък разказ, тогава нещата започнаха да се случват.

Ти си ветеран от Виетнамската война, отличен с орден „Пурпурно сърце“. Можеш ли да ни разкажеш тази история?

Джо: Бях призован от военните и служех като обикновен войник. За разлика от повечето военнослужещи, използвах натрупания опит, за да започна да пиша фантастика.

Мери Гей: За да допълня отговора на Джо: орденът „Пурпурно сърце“ се дава на войник, който е бил ранен в битка, а Джо беше наистина лошо ранен.

Какво трябва и какво никога не трябва да правим по време на война?

Не отивайте на война, ако имате възможност да я избегнете. Ако обаче не можете, опитайте се да намерите сравнително безопасно място. Не бъдете герои. Също така, не бъдете и страхливци, освен ако, предполагам, това не е в природата ви.

Коя от твоите книги ти е личен фаворит? Чувстваш ли се най-привързан към тази книга?

Зависи. Предполагам, че „1968“ е най-амбициозната ми и най-автобиографичната.

Какво е преживяването, когато бъдеш награден с най-престижните награди за научна фантастика?

Нещата започват да се случват доста по-лесно. Но дори да не беше така, отново щях да продължа да бъда писател. Кой знае…

Бързо ли се превърна в писател, който се занимава само с това, или ти отне известно време?

Много бързо. Никога не съм искал обикновена работа.

Джо и Гей Холдеман (снимка: Шарън Такърбъри)

Въпрос към съпругата ти Мери Гей – какво е да съжителстваш с истинска легенда?

Не живея с легенда, живея с Джо. Бяхме влюбени още от гимназията. Много се гордея с него и се радвам на неговата слава, може би дори повече, отколкото той самият.

Джо, препоръчай на българската аудитория някоя книга, която те е вдъхновила.

The Complete Short Stories of Ernest Hemingway („Събрани кратки разкази на Ърнест Хемингуей“).

Според теб какво е най-важното качество, което една книга трябва да притежава?

Изключително много зависи от вида на книгата. Трябва да е написана внимателно и да е предназначена за най-интелигентния потенциален читател в твоята аудитория, но също така трябва да има и по нещо за всеки от останалите читатели.

Чувал ли си и преди за България и би ли обмислил възможността да ни посетиш?

Бил съм в България и много ми хареса. Може би ще се върна някой ден.

Снимка на публикацията: Writers Write