fb
Ревюта

Георги Господинов и неговите други истории

2 мин.
I drugi istorii

I drugi istoriiГеорги Господинов. Няма нужда от друго описание. Името говори само за себе си. След „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ доста си бях вдигнала критериите за всичко, написано от този автор. Може би затова и оставах на моменти леко разочарована от сборника му „И други истории“  (изд. „Жанет 45“), където не всичко оправда очакванията ми така пълноценно, както се бях настроила.

Сред блестящите попадения на Г.Г. „Една втора история“ ми остана фаворит, истински добре разказана история с онзи приятен финал, който докарва лек гъдел от удоволствие след прочетеното.  „Закъснелият дар“ е просто гениален разказ, безспорно! „Божури и незабравки“ е толкова красива и романтична творба, че ти се иска да я откраднеш и споделиш с някого. А „Сляпата Вайша (Незавършена история)“ е със сигурност едно от най-трайните и вдъхновяващи произведения в този сборник, толкова хубаво, та чак очите ми събра. :)

За съжаление, някои от другите истории ми звучаха на моменти разпиляно и объркано, някак хаотично събрани в този сборник, накъсани детски спомени на автора, пресъздадени на белия лист. Това ме накара да се чувствам все едно гледам покривка, пришита с различни платове: всяка част по отделно има шанс да блесне, но като погледнеш всичко накуп, блясъкът от майсторлъка се губи…

Има, разбира се, и други разкази, които ми харесаха, в които имаше хумор и които са запомнящи се. Имаше и кратки, поучителни истории. Имаше и хубави, смислени истории, разказани с размах и с усет към детайла. Имаше и такива, които са малко интригуващи на пръв поглед, но не докрай впечатляващи на втори, освен ако не се доразвият в роман.

Сборникът „И други истории“ завършва с „Гаустин“ и неговата странна история, караща те несъмнено да се замислиш в коя реалност си ти: тази на Георги Господинов, която е достатъчно уютна, или твоята собствена, каквато и да е тя…

За финал ще присвоя за миг и ще цитирам това, което ми остана най-силно в ума след всичко прочетено – беседата на Гаустин за розата, „която неслучайно растяла по-къса от човешки ръст, за да може човек, като иска да я помирише, да се наведе, сиреч да й се поклони“. Остава само да се наведа и аз, признателно, в чест на таланта на Георги Господинов, сиреч да му се поклоня, все пак има защо.

Още едно ревю за сборника „И други истории“ можете да прочетете тук.