Александър Петров е изкушен от природата, книгите и спорта. Израснал е в Северозападна България, но започва професионалното си развитие в Пловдив. Четящите хора най-вероятно го познават под псевдонима Александър Скалд. Въпреки страстта си към писането Алекс избира за своя професия изследването на природата. В момента е докторант по екология и водещ на предаването „Пъдпъдък дейли“. В свободното си време, освен да чете или да се впуска сред загадките на българската природа, Алекс ходи в залата по Да Дао, където е младши инструктор. Вижте какво споделя за любимите си заглавия и автори.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Тук трябва да спомена две книги, защото и двете са еднакво важни по различен начин. По хронологичен ред – „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“. Това е третата книга от поредицата. Първите две ме привлякоха към четенето, а третата – към писането. Това е книгата, заради която реших да се занимавам с писане, да мечтая, да създавам истории и да ги разказвам чрез листа и мастилото. Чел съм цялата поредица седем пъти. Струват ми се недостатъчно.
Втората книга е „Ловци в северните гори“ от Ърнест Томпсън Сетън. От тази история, в която дивата природа е описана с очарование и страхопочитание, проявих интерес към горите, приключенията, животните и растенията. Започнах да се занимавам като любител, доброволец в неправителствени организации, но интересът и знанията ми нараснаха дотолкова, че да започна работа в сферата на екологията, да ме нарекат „Повелителят на пеперудите“ заради работата ми в пловдивския Природонаучен музей и да се стигне до борба за научно-образователна степен „Доктор по екология и опазване на екосистемите“.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Избягвам, защото чета толкова задълбочено, че забарвям за всичко наоколо. А и не ми е приятно да си развалям преживяването (защото четенето е преживяване за мен) с протягане на ръка към фъстъците или внимателно опипване за чашата с чай, който отдавна е изстинал. От тези сравнения личи, че съм опитвал, но не е моето.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Напитки, които не изстиват, защото, както споменах, забравям, че имам и друга занимавка, освен четенето, и чаят, капучиното или млякото с какао потъват в забвение. Рядко посягам към чашата, когато чета. Може би на някоя почивка, ако чета научна литература и имам нужда да подредя събраната информация.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Може и да ме обвинят в престъпление, но да – ограждам много с молив в научни книги и учебници. Повечето ми трябват за нещата, които пиша, и не искам да прелиствам и да търся нужните части от текста по време на творческия процес. Правил съм го и не е приятно, дори вреди на писането.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Само в абсолютна безизходица прегъвам лист или оставям книгата отворена. Не мога да причиня такива щети на книжното тяло. Предимно ползвам книгоразделител – реален такъв или лист, салфетка, лична карта, брошура или каквото имам подръка, докато намеря книгоразделител. А книгоразделители имам много. Често заради работата чета няколко книги и имам повече места за отбелязване.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. В последните години чета предимно научна и научнопопулярна литература. Има прекалено много неща, които искам да науча за природата, и любопитството ми не позволява да посегна към друго. Случва се обаче да „преям“ с информация и прочитам нещо художествено. Последният роман, който прочетох, беше „Глина“ на Виктория Бешлийска и останах очарован.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. Чел съм достатъчно от дисплей, че да знам, че това не е моето. Обаче осъзнавам колко електронните книги щадят околната среда, също са удобни, защото с едно устройство може да носиш стотици книги без да излагаш хартиените издания на риск от намокряне, късане и смачкване по време на пътуване. Не отричам нито електронните, нито аудиокнигите, но хартиеният вариант ми е прекалено уютен, че да не го спомена като мой фаворит.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи какво чета. Ако съм в някаква кулминация, ще прочета главата на всяка цена. Иначе мога да спра по всяко време.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да и съм го правил. Сещам се, че като четох поредицата „Вещерът“ на Анджей Сапковски, на няколко пъти просто прехвърлях няколко страници, защото четях ненужни политически събрания и обсъждания на хора и места, които не ме интересуват и нямат връзка с главния сюжет. Сякаш авторът много е искал да създаде голям и сложен свят, но при мен не му се получи.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. Тук пак трябва да дам пример с „Вещерът“. Единственият герой, на когото симпатизирам, е Гералт (главният персонаж). Почти всички други „главни“ герои, като Цири и Йенефер, ме докарват до ярост. Поведението им, сюжетната им линия, присъствието им в самата история… Всичко в тях ме дразни. Затова мисля, че „Сезонът на бурите“, която не е част от поредицата, е най-добрата книга – там в центъра е Гералт – едиственият герой, който заслужава внимание в този фентъзи свят. И все пак твърдя, че книгите „Вещерът“ са сред любимите ми. Просто Гералт е много харизматичен персонаж и донякъде компенсира всички недомислици и недоразумения.
Какво четеш в момента?
Една огромна научна книга – Handbook of the Mammals of the World. Volume 1: Carnivores, която е за всички хищни бозайници по света. Разнообразявам с художествена литература – приказките на Ангел Каралийчев, които са чудно четиво за преди лягане. Най-много чета обаче научни статии, за да си напиша дисертацията.
Коя е последната книга, която си купи?
Handbook of the Mammals of the World. Volume 1: Carnivores.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Почти винаги чета по няколко. Винаги различни – научна, роман, разкази… Не мога да чета два романа или два сборника с разкази. Просто имам нужда да разнообразявам ума си.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи, на леглото или на креслото с табуретка под краката.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредици. Ако нещо ми е интересно, не искам да приключва бързо.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Емилиян Станев и всичките му книги за природата. Най-вече „Повест за една гора“. Прекрасна книга. Както и „Лакомото мече“, което е любимият ми сборник с разкази.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр и по размери, за да е хем подредено, хем красиво. Най-голяма част от библиотеката ми заема научната литература по биология и екология. И продължава да расте стремглаво…
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg.
