Чаровникът Александър Сано (Среброто) е български актьор и музикант, когото много харесваме, защото е здраво стъпил на земята. С трепет го попитахме как чете, а той с типичното си чувство за хумор и с готовност ни отговори на всички въпроси. Вижте неговите отговори по-долу и не пропускайте театралната постановка „Досадникът“ на 30 януари от 19:30 в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където Сано ще играе д-р Волф.
Какво са книгите за теб?
Нещо почти непознато, което гледам с възхищение.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Предстои да ми се случи среща с нея, защото аз съм много „скаран“ с четенето на книги. Звучи странно за човек с моята професия, но истината е, че за 36 години живот съм прочел, около 25 книги (нищо чудно и бройката да е силно преувеличена от подсъзнателно неудобство)… Обещал съм си това да се промени.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
От спомени, които имам – не, не похапвам – прозявам се. Помня, че много ми се доспиваше и може би това е една от причините да не ми се отдава четенето.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ами….
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не. Убеден съм, че никога няма да драскам по книга! Всъщност непрекъснато ми се случваше, прочитайки страница, две, да се отплесна в мислите си за нещо, но да продължа механично да „чета“. След няколко минути разбирах, че съм „прочел“ около 10-ина страници по инерция без да помня нищо.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
И това влиза към непознатите „ритуали“ за мен.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Ами нехудожествена изобщо не съм чел. Ако не броим учебниците разбира се, но аз и тях успешно игнорирах.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Електронните версии са природо-щадящи, но пък на „вкус“ са малко като силиконов домат.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
На втората страница съм я заспал, я размишляващ за какво ли не.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Това е най-лесното, което мога да направя.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Като стана по-сериозен читател и имам подобни наблюдения, първо на вас ще кажа!
Какво четеш в момента?
От всичко казано до тук…, познайте?!… Правилно! Нищо.
Коя е последната книга, която си купи?
В четвърти клас намерих портмоне с 40 стотинки в училище. И макар да разбрах, че е на ученичка от съседен клас, не го върнах. Дефакто съм й откраднал кинтите. После се почуствах гузен и от съвършенна тъпота, реших да излекувам съвестта си чрез закупуване на книга. Изобщо не помня каква беше, просто струваше крупната сума от 40 стотинки. През 80-те това си бяха джобни за 2 дни!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
От хората, които често и редовно не четат дори и една книга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
О-о, разбира се!
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Комикси.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Хахахаха, вече взе да става неудобно…, хахаха.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Дали пък верно, ако си направя библиотека, ще започна най-накрая да чета???
Александър Само е роден в Асеновград на 2 май 1977г. Зарязва политологията в Софийския университет, за да се прехвърли в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Боньо Лунгов.
Помним го като част от музикалния проект „Братя Мангасарян“, но това далеч не е единственият му музикален проект. Пише музика за реклами и театър, а през 2008г. участва на музикалния фестивал „Spirit of Bourgas“.
Повечето хора го знаят от култовия криминален сериал по БНТ „Под прикритие“. Преди това Александър Сано има и друга филмова роля, която помним добре – тази на Дъвката в българския филм „TILT“ (реж. Виктор Чучков-син). За тази своя роля Сано е номиниран за награда на „Българска Филмова Академия“. Гледали сме го и в „Миграцията на паламуда“ (реж. Людмил Тодоров), както и в международната продукция на Светозар Ристовски „Лазар“, където изпълнява ролята на Цона.