Aнгел Иванов е един от създателите на независимото студентско радио “Реакция” през 2010 г. В него е автор и водещ на предаванията “Справедлив взрив” и “Българи от младо време”. Първото има известни заслуги за повторното отваряне на библиотеката във Факултета по журналистика на СУ, където Ангел завършва “Телевизия”. През годините е бил сценарист на различни телевизионни програми, като в момента е част от екипа на “Господари на ефира”. Освен това е автор в сайта за късометражно кино от цял свят www.kinematograf.bg.
Определено един от най-интересните хора, които от години се опитваме да провокираме да пишат повече за книги (независимо дали в „Аз чета“ или другаде). Защо пък може да разберете, като прочетете повече за неговите читателски навици в „Как четеш?“:
Какво са книгите за теб?
Красиви и смислени вещи, от които се нуждаем.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Направо да си кажа любимата – “Спасителят в ръжта”.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
По-скоро не. Звучи ми малко нехигиенично към книгата. Толкова обичам да ям, че не мога да се разсейвам с друго. Вярвам, че същото важи и за четенето.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода. Бих искал да чета и когато съм подпийнал, но ме заболява главата и ми става лошо. Преди имах същия проблем и докато пътувах, но за щастие го преодолях с много практика и пътуване. Не знам, сигурно трябва да пия повече. Проблемът е, че тогава наистина четеш между редовете, но те се появяват да бъдат двойни …
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Преди го правех, даже си преписвах важни части, които са ми направили впечатление. Сега само понякога подчертавам с молив.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
За всяка книга знам абсолютно точно до коя страница съм стигнал и нямам нужда от каквито и да било маркери. Сигурно е някаква изградена с практиката специфична памет. Но така, поради неупотреба, загубих доста красиви книгоразделители. Единият ми беше особено ценен – от “Бодлеанската библиотека” в Оксфорд, но какво да се прави…
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Определено чета повече художествена, но много ми се иска да засиля и другата. Ще взема да го направя!
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Никога не съм чел от електронен четец. Не разполагам с такъв. Не казвам тежка дума, не се знае някой ден … Но за мен физическата книга е ценност. И има мирис! Обичам да мириша книгите – и стари, и нови. От дете го правя, като малък носът ми все беше черен. Тогава друсах яко и от спортните вестници, които баща ми купуваше. Явно съм пристрастен към прясно-печатаното слово …
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Имам странни порядки – да, на глава, но понякога също на кръгло число, друг път на 13, но не от тъп фатализъм, а защото с този номер ритах топка като дете. Тогава обичах да гледам Апостол Карамитев в “Любимец 13”.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Доскоро опитвах да дочета всичко, което захващах. Някакво усещане за респект към текст и автор, каквито и да се те. Но няма да лъжа, напоследък взех да оставям настрани книги и станах по-специален във вкусовете.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се! Ето пример: дразня се на Едмон Дантес, понеже в него гори Отмъщението. За разлика от него Жан Валжан прости на Жавер, но “Граф Монте Кристо” ми е страшно любима книга! Този проблем препраща към темата за брака. Чувал съм, че съпрузите понякога не се понясят, но въпреки това се обичат …
Какво четеш в момента?
Опитвам се да чета “Едноизмерният човек” на Херберт Маркузе. А, ето една нехудожествена! Не крия, че е предизвикателство. Изчистените тези ми харесват, но той ги кове в тъканта на текста доста усложнено. Но въпреки че е писана преди половин век, посланието е страшно актуално. Колко свободни сме в уж свръхсвободния свят, предлагащ разнообразие от възможности, извън които обаче си социално изключен. Всъщност да си част от Свободния Пазар хич не е свобода, а деликатна принуда …
Коя е последната книга, която си купи?
Биографията на Камю, дело на една американка, негова ревностна изследователка … Малко влюбена, малко луда, преди всичко жена-автор и това не е сексизъм! Но младият Камю в Алжир силно ме впечатлява – борец за правата на работниците и мюсюлманите, актьор в радиотеатър, журналист с по 150 материала в годината, вече начеващ великите си романи, пиеси и есета, беден, но устремен … И всичко това с туберкулоза в дробовете.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Като ме захапе някой книжен бяс, не пускам, докато не ми потече кръв от носа или поне докато не свършат страниците. Инак, ми се услажда да се развращавам последователно с какво ли не.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Леглото; удобен фотьойл (в момента нямам и следва да посетя шведската консуматорска сушина); на пейка; в заведение; на плажа; в тоалетната (наясно съм, че не е здравословно, ама…); докато пътувам.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не съм много последователен. И да почна поредица, карам частите й през бездни от време.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Бъди Глас
Ще кажа пак Селинджър. Не само “Спасителят…”. 9-те му разказа са достижимият живот, който човек може да си набави от литературата. Те са всичко и много повече. Цикълът за семейство Глас казва много за човешките отношения изобщо. Представяте ли си да се срещнат Холдън и Сиймор!? Но не е нужно … Селинджър е най-възвишеният пишещ човек някога. Да публикуваш само най-доброто и то не на всяка цена. Да се пазиш от покварящвата Слава, да не допускаш Холивуд до бюрото на мъдростта си. Да пишеш заради самото Писане … Велик! Подарявам го на малки и големи, защото Човечеството и всеки негов представител са особено привилигировани да го имат пред себе си. И да го обичат …
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Правил съм опити за подредба, но не се получава. Истината е, че съм крайно хаотичен човек, което може да се забележи в гардероба, етажерката в банята и, уви, на рафта с книгите. Случва се да се хвана и да ги преподредя по строго субективна логика – кое ме кефи най много, например, или кои са за сериозно четене с придобивки и кои за забавление.
