Албена Тодорова е Бени. Позната е за голяма част в онлайн пространството с блога й „Дневниците на Бени“, където оставя дълбоки и мъдри следи с думите и поезията си, а от време на време и със снимките й, които са като визуална поезия на града. Бени, обаче, е колкото активна онлайн, толкова и офлайн. Слушали сме я как чете поезия в любимото, но вече несъществуващо студио за творчество arteLIKa, както и на София Поетики. Лятото често я засичахме на протестите, винаги емоционална и много подкрепяща.
С интерес я попитахме за нейните читателски навици. Ето какво ни разказа:
Какво са книгите за теб?
Повод да се замислям кога съм бърсала прах за последно. Ужас за спестяванията. Причина за угризения (защо купувам книги и хабя природата; защо чета онлайн, вместо да купя; защо купувам онлайн, вместо да подпомогна издателите). Добър подарък за приятели. Разлика във височината на раменете (от мъкнене на книги в чанти за едно рамо).
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Едно старо руско издание на Мумин-тролите. Все още искам да си го намеря и зная, че няма как и ме човърка отвътре, пущината. Като се сетя, всеки път цъкам с език.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Всъщност рядко. Не помня какво.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам, дори с химикалка понякога, ако съм решила да запазя книгата за себе си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Напоследък съм се цивилизовала и покрай това съм впрегнала всички възможни листушки за книгоразделители. Най-обичам билети от транспорта и билети за вход. Преди прегъвах и оставях разгърнати, последното само за малко, честна дума. Ако много обичам някоя книга, продължавам да й правя ушички (не знаех, че така се казват).
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Хубава, оттам нататък всякаква.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Все по-често първото. Споделям визията на Борис Акунин за бъдещето на книгата – електронното за набиване на инфо, хартиеното за душевен плезир.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа книгата да ме държи за всички крайници, тогава ще я чета и ходейки, и спейки, и правейки секс, и всичко.
Инак не.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Авторът не може да дразни. Дразни стилът, начинът на разказване.
Мога, и още как. Животът е твърде кратък за посредствени книги.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Вероятно.
Какво четеш в момента?
“Футболът на слънце и на сянка”, Саша Соколов, последния Мураками.
Коя е последната книга, която си купи?
Не помня. Наистина.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Виж два въпроса по-горе.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Сутрин, в леглото, когато денят не ме бърза за никъде.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Добре написани, преведени и издадени книги. Други предпочитания нямам.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Булгаков и Туве Янсон, ама май всички вече сте ги чели.
Инак – Галина Николова (на четящите поезия), книгите на издателство “Точица”, всичко, преведено от Нева Мичева.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По тема (дали пиша или превеждам нещо голямо или не) и по това дали и къде се събират. По тема предимно, да. Българските поети не слагам до рецептите, а Ортега държа далеч от пътеводителите.