Петър Мелтев е човек, който не може да остане незабелязан. Нито на сцената, нито на улицата. Името му се свързва най-вече с независимия театър и проекти като „Мъртвата Дагмар“ (реж. Ида Даниел) и „Праехидно“ (реж. Гергана Димитрова), както и с трупата за импровизационен театър „ХаХаХа Импро“.
Петър е позитивен, малко мълчалив и загадъчен, страшно талантлив, може да го засечете да подмята топки за жонглиране насам-натам. По шалчето ще го познаете. Поканихме го, за да ни разкаже повече за Петър – читателя и кои са любимите му книжни навици.
Какво са книгите за теб?
Много почивка, малко разтуха, щипка мъдрост и яко бачкане едновременно.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„На живо от Голгота“ на Гор Видал е една от книгите, които винаги ще помня.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Похапвам, попийвам, попушвам, понякога дори чета вървейки. Нямам любимо паралелно действие – то си е според случая.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Може би с кафе и цигара в леглото ми е много приятно.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята да драскам по книгата ме ужасява. Определено.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител. Обикновено ползвам някой готин флаер, стара картичка, снимка или билет. Веднъж беше билет от градския транспорт. А като малък много обичах да помня страницата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Електронните са много удобни всъщност, но все още няма голям избор от е-книги. Хартиената определено носи някакъв дух. Но пък той (духът) си има своята тежест…
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа. Не винаги успявам и после ми се налага да започвам поне страница по-рано.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не мисля, че съм захвърлял книга, но съм намирал наченати, потънали в прах.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Отговор „це“ – не мога да отговоря.
Какво четеш в момента?
Нямам търпение да започна Ван Гог – „Писма “.
Коя е последната книга, която си купи?
Етгар Керет – „Седем добри години“.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Случвало се е да чета и по три, но обикновено в един момент трябва да ги убия една по една поотделно – иначе те ще ме довършат.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да, в леглото в дългите късни сутрини. Също и в парка – в дългите приятни дни.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Ако питате за сериали, не си падам. Обичам произведенията да са завършени сами по себе си. Но и „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс и „Цикълът Камерер“ на братя Стругацки отговарят и на двете условия – хем са поредици, хем са книги сами по себе си – не са „…очаквайте в следващия епизод…“.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много. „На живо от Голгота“ – Гор Видал, „Очите на дракона“ – Стивън Кинг, „Пикник край пътя“ – братя Стругацки, „Татко“ – Уилям Уортън… Маркес, Достоевски, Бенакиста, Булгаков…
Адски много са.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
При всяко пререждане различно. Никоя организация не работи. Опитвам се да нямам много книги – само това, което смятам за съкровище.
