fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Радина Ралчева

10 мин.
Радина Ралчева за Как четеш

Днес ви каним в богатия книжен свят на Радина Ралчева. По професия тя е комуникационен експерт. Занимава се с това вече над 22 години. Грижила се е за PR-a на големи компании, а през 2009 г. година основава собствена агенция – Go Green Communications, специализирана в областта на „зеления“ PR. Извън това е граждански активист, доброволец, преподавател, автор на текстове, и както самата тя добавя: „А отскоро мога и формално да твърдя, че съм писател, защото две мои истории бяха включени в два новоиздадени сборника – „Моята булчинска рокля“ и „Ябълка на разбора“. Радина е и любител на спорта, на изкуствата, на природата, любител-пътешественик и неуморим читател. Намираме я в Берлин, където живее в момента. Вижте какво сподели пред екипа ни за книгите в живота си!

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Колко място имаме? :) Добре, ще започна с първата си детска книжка, която ще помня винаги – „Майчина сълза“. Четяха ми я баба и дядо, които ме отгледаха, и всеки пък плачех за малкото лястовиче. И сега така реагирам на тази история. Бях я слушала толкова много пъти като дете, че я знаех наизуст. Буквално. До степен, че знаех къде се обръщат страниците. Така че веднъж напълно същисах родителите си, когато им я „прочетох“ на възраст, в която не знаех и една буква. „Майчина сълза“ е моята първа книжна любов. След това минах през всички „индиански“ романи, както аз ги наричам. Знаете – Карл Май, Майн Рид и т.н. Помня, че прочетох първия том на „Синовете на великата мечка“ за един ден и една нощ. А, да, аз така правех от малка. Нищо не помагаше. И винаги бях „за индианците“. От там нататък нещата с четенето тръгнаха малко неконтролируемо. Практикувам всеядност – чета всичко, което ме заинтересува, нямам предпочитания. За мен четенето е абсолютна необходимост и универсална релаксираща практика. Списъкът на книгите, които са ми повлияли, не е безкраен, но е мнооого дълъг. Вътре има всичко – художествена литература (каквато ви хрумне), поезия, специализирана литература – философия, социология, комуникации, реклама, мениджмънт, политика, бизнес… Обичам да чета и биографии, и фентъзи, и фантастика. Изобщо положението е тежко. И не знам как бих живяла, ако не бях прочела „Малкият принц“, „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Властелинът на пръстените“, Media control: The Spectacular Achievements of Propaganda, „100 години самота“, „1984“, „Доброжелателните“, „Мисленето“, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Повратната точка“, „По пътя“, Яворов, Ботев, Уитман, Хаджийски, руските класици, Стайнбек, Хемингуей, „Слугинята“, „Спасителят в ръжта“, Капоти и още много. Невъзможен въпрос ми зададохте май… Иска ми се да можех да съм по-подредена в отговора, но не се получава.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
А, на мен всяка храна ми е любима. ;) Но докато чета по-скоро съм толкова погълната от процеса, че не правя нищо друго. Просто изключвам света около себе си и съм в книгата.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Като с похапването – май нищо. Ако ожаднея, ще спра да чета, ще отида да пия нещо и ще се върна към четенето. Не че съм се наблюдавала, но мисля, че така правя.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Сега ще скандализирам сигурно много хора, но аз имам диалог с книгите и той се изразява в отбелязване на пасажи, редактиране на грешки, писане в полетата на мисли или асоциации с други книги. Никола Георгиев едно време ни говореше за цитатността в литературата и мисля, че по този начин аз си градя мисловни мостове между автори, епохи, усещания и т.н. Моите книги, особено тези, които са ме развълнували, не са чистички и спретнати. Имат доста мърляв вид – заради бележките, препрочитанията и вечното им мъкнене насам-натам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всякак, но най-рядко с прегъване. Няма да е преувеличено да кажа, че имам сигурно 50 разделителя и, каква изненада, никога нямам разделител, когато ми потрябва. :) Това, че напоследък започнаха да издават книгите с разделители вътре, за мен е облекчение. Иначе ползвам и бележки от пазаруване, откъснати листчета, молив или химикалка, пъхнати между страниците, обложките на книгите (когато имат такива), последно ползвах даже маска.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Всякаква, всякаква. И поезия, и каталози или албуми за изкуство, и научни статии. :)

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Ох, обичам книгите на хартия и до преди няколко години друго не признавах. Обаче много дървета си отиват заради тях, уви. Така че вече съм минала на всички варианти. На дълъг път – ваканции и подобни – чета основно електронни книги, когато пътувам в града съм на аудиокниги, а у дома чета остновно на хартия и понякога електронни.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Понякога държа направо да прочета книгата, преди да я оставя. Помня, че една нощ довърших книга, но още не ми се спеше и реших (да ме пита човек как точно това реших) да захвана „Пътят“ на Кормак Маккарти. Само да я започна. Е, така я започнах, че докато не я довърших, не спрях. И после тръгнах направо за работа. Но по принцип нямам правило, дайствам както ме поведе текстът.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди си налагах да дочитам книгите, но вече не го правя. Вече, ако не ми допадне, просто я оставям. Може и да се върна към нея по-нататък, защото понякога просто няма синхрон между мен и книгата – не сме готови една за друга.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Определено. Даже често. Мен редовно ме дразнят главните герои или никак не ги харесвам, обаче някои от любимите ми книги са с такива герои. Например, в „Парфюмът“ (изд. „Унискорп“) или в „Мръсна хаванска трилогия“, или пък в поредицата „Песен за огън и лед“.

Какво четеш в момента?
Да видим. Чета „Времеубежище“ на Георги Господинов, „Път със сърце“ на Джек Корнфийлд, „Перо от пеликан“ на Ирина Папанчева (снощи я дочетох), The Room Where it All Happened. A White House Memoir на Джон Болтън и стихосбирката „Обичай ме бавно“ на Добромир Банев.

Коя е последната книга, която си купи?
А, това е последната ми доставка от България с десетина книги – „Анабел“ и „Перо от пеликан“ на Ирина Папанчева, „Времеубежище“ на Георги Господинов, „Сянка“ на Васил Панайотов, „Последната миграция“ на Шарлот Макконъхи, „Синът на управителя на сиропиталището“ на Адам Джонсън, „Неудачниците“ на Том Ракмън и „Енигма“ на Антони Казас Рос.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Вече сякаш отговорих на този въпрос. Обикновено повече от една книга чета.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Предполагам, че летища, самолети и влакове не се броят. :) Но аз наистина харесвам да чета на такива места, защото ги свързам с пътувания и приключения. Иначе се е случвало да чета къде ли не, включително на пода. Така учех за изпити едно време. Обособила съм си у нас кътче за четене – с удобен фотьойл, лампа и въобще – като по филмите. Хубаво е и го ползвам понякога, но май най-често чета на едни фотьойл в дневната. За времето – обикновено чета вечер, когато съм затворила активностите за деня. Понякога чета и в обедната почивка. Имах си любимо място, близо до предишния ми офис – пейка точно до Spree. Новият ми офис не е близо до реката, пък и не съм ходила там от март – home office съм заради пандемията, но там имаме кът с книги в едната от кухните и понякога там сядах да си чета.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Никакви претенции нямам. Има великански книги както в едната, така и в другата категория. С поредиците, обаче, започна ли една, не мирясвам, докато не я прочета цялата. Питайте ме за Пратчет, например. :) Като зомби издирвах всичките му книги по списък. Добре че моята кумица и прекрасно човешко същество е голям почитател на Пратчет, та доста ми помогна.

tipping point

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Мисля, че хората трябва да са прочели поне “Малкият принц“, „1984“, „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Ботев, Яворов, Захари Стоянов, „Мисленето“, „Престъпление и наказание“, „Повратната точка“, Пратчет, Толкин, Емили Дикинсън… И ето че пак започнах да правя дълъг списък. Ако слушате мен, голямо четене ще падне. Но в крайна сметка е важно хората да четат това, което ги докосва. Ако това са книги за самоусъвършенстване, криминални романи, трудове по астрофизика, любовни поредици или фентъзи – техен избор. Не мисля, че има правилно и грешно с книгите. Хората сме различни, различни неща ни вълнуват. Единственото, което знам със сигурност, е, че животът е беден без книги и че благодарение на тях съм пътувала емоционално и до места, които никога иначе няма да видя, включително в космоса или в измислени светове, пълни с толкова живот и толкова реални, колкото съм аз сега.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Ахахаха, това много ме разсмя. Интуитивно отговор ли е? Защото мисля, че така ги организирам. И ги намирам по зрителна памет. Или не ги намирам, когато ги търся, а когато не ги. А и аз в момента имам книги на четири места в две държави. Не успявам много да ги организирам. Но с известна степен на условност, знам къде се намират важните ми книги.

Снимка на публикацията: Личен архив

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4.

[ + ]