fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

Книжен сноб – това не съм аз!

4 мин.

Един от любимите ни книжни блогове е „Hrisilandia“ – уютно онлайн кътче, чиято създателка Христина Тодорова (гостувала ни в рубриката „Как четеш“!) споделя отзиви за най-разнообразни четива, придружени от прекрасни фотографии. Днес попаднахме на неин текст за книжния снобизъм, провокиран от куп дискусии и публикации из социалните мрежи и интернет пространството. Ние от „Аз чета“ също чувстваме тази тема близка и сме се обявявали срещу предразсъдъците към жанрове, автори и заглавия. Ето защо поканихме Хриси да сподели своята позиция при нас. Нека не забравяме, че четенето е преди всичко удоволствие, а книгата – най-прекият път към чуждия вътрешен свят :) 

Христина Тодорова

Не знам дали съм ви споменавала, но една от причините толкова да отлагах създаването на блога беше страхът ми от книжните сноби. Нали се сещате – онези изявени читатели, които те дебнат и чакат удобен момент да те посочат с пръст като пример за проява на лош вкус в литературата и да ти кажат „Как може да го четеш това?!“.

Както и да реагираш срещу тях, винаги ще сгрешиш. Първо, те никога няма да признаят, че са книжни сноби, а ще се изтъкнат като ценители на качествената и стойностна литература – нещо, което очевидно ти, простосмъртният и невежият, не разбираш. Второ, контраатаката от твоя страна ще доведе единствено до безсмислен спор – нито ти ще се откажеш от историите, които четеш, нито има сила, която да ги убеди, че в света на книгите може да има много перспективи, а не само една правилна (тяхната). Трето, оправданието означава да се извиняваш за нещо, за което нямаш вина – грешно ли е да четеш това, което ти доставя удоволствие? Не ме разбирайте погрешно – отлично осъзнавам необходимостта от литературна критика, но нужно ли е винаги да се делим и да лепим етикети…

Някои казват, че човек е това, което чете. Макар това твърдение донякъде да е вярно, то не е абсолютно и често си има изключения. Ако обичам психотрилъри, означава ли, че тайно си мечтая да съм сериен убиец? Ако чета любовни романи, трябва ли задължително да съм в отбора на необвързаните или нещастно вързаните?

Различните хора четат по много причини – някои искат да забравят, други да си спомнят, трети искат да плачат, четвърти да се смеят. Едни си почиват, като се вглъбяват в леки и неангажиращи сюжети, докато други си отвличат вниманието с по-тежки и дълбокомислени истории. Изборът на книги, които четем, е резултат от множество фактори – от настроението ни, от конкретни обстоятелства в личния или професионалния живот, от етапа, в който се намираме, от личностните ни убеждения, които също са подвластни на промени. Читателският вкус еволюира с времето и това, което за него е „стойностно“ сега, утре може да загуби смисъл.

Аз съм читател, който обича разнообразието. В моята библиотека стилът е еклектичен – имам всякакви романи и всеки от тях ми е дал нещо. Имам Фицджералд и Стайнбек, имам Елиф Шафак и Халед Хосейни, Бакман, Маркъс Зюсак, Дан Браун и Рупи Каур, които така поставени един до друг звучат абсолютно несъвместимо и все пак са намерили място в читателското ми сърце. Имам също Е. Л. Джеймс и Лорън Уайзбъргър, както и един специален рафт за книгите на Колийн Хувър. Помня дори историите, които не съм харесала, именно защото те са ме научили да познавам по-добре читателския си профил, да търся и да намирам сюжети според моя вкус, а не според това, което експертите са определили за шедьовър.

Забелязах, че с годините ставам по-отворен читател и съм склонна да давам шанс на книги и автори, които преди едва ли бих погледнала, защото намирах за твърде далечни. И все пак смятам, че толерантността и при четенето, и в живота се възпитава.

Чета, защото ми доставя удоволствие. Чета, защото искам да знам. Чета, защото само така мога да бъда на много места едновременно. Чета, защото колкото и пъстър да е животът, откривам нови и по-ярки нюанси в книжната палитра. Чета не за да критикувам, а за да уважавам и ценя. И може би най-голямата ми гордост като читател е да кажа с чиста съвест, че книжен сноб – това определено не съм аз!

Снимки: Христина Тодорова