fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Крадецът на ягоди“ – сбогуване с Виан Роше

5 мин.
крадецът на ягоди, джоан харис

крадецът на ягоди, джоан харисИма истории, към които се завръщаш отново и отново. Те са уютни и удобни, пасват ти като любими домашни пантофи. Местата в тях са ти добре познати, а героите са стари приятели, с чиито разкази бързаш да наваксаш – най-после си се прибрал у дома за малко. 

Такива са историите на Джоан Харис за Виан Роше – повелителка на шоколада и любима вещица на хиляди читатели. „Крадецът на ягоди“ (изд. „Прозорец“) е четвъртата книга, с която Харис ни отвежда в идиличното френско село Ланскене су Тан, където уж всичко си остава едно и също завинаги, но междувременно постоянно се променя. 

Излизането на „Крадецът на ягоди“ ме развълнува въпреки разочароващата корица. Обичам историите на Джоан Харис и си признавам, че тези за Виан Роше имат специално място в сърцето ми. Прочетох „Шоколад“ достатъчно отдавна, за да ми се струва, че е било в друг живот, и всеки следващ роман сякаш ме връща отново там. Понякога обаче и най-добрата магия не сработва така, както сме свикнали. Може би се износва с годините, а може би ние надрасваме вярата си в чудеса.

Не знам на какво се дължи, но първите 150 страници на „Крадецът на ягоди“ ми отнеха почти четири месеца. По-лошото е, че ме накараха да мечтая за онзи момент, когато Джоан Харис ще остави Виан Роше на мира и ще се съсредоточи върху изключителните трилъри и нелошото фентъзи, които създаде през последните години. Исках да запомня Виан зад витрините на шоколатерията (в „Крадецът на ягоди“ наричана с прозаичното „сладкарницата“), със загадачната усмивка на всемогъща вещица, която тегли нишки и управлява човешките съдби толкова умело, колкото борави с шоколада. 

Децата ни са взети назаем и един ден трябва да ги върнем на света, където да пораснат, да се учат и да се влюбят.

„Крадецът на ягоди“ всъщност е последната книга за Виан Роше. Защото това вече не е нейната история. Това е историята на Розет. Връзката между майка и дъщеря е много особенa, а тази между Розет и Виан – още повече. Тук всемогъщата вещица е просто една уплашена майка, която тъгува, че е дошъл моментът да върне децата си на света. И е готова на всичко, за да ги задържи край себе си – дори да се превърне в своя пълна противоположност. В някой, който се страхува от промяната и е готов на всичко, за да я спре.

Очите са прозорци и понякога, когато гледаш през прозореца, се случва да видиш неща, които не трябва да виждаш.

Розет не е любимата ми героиня, но Джоан Харис трябваше да ни разкаже найната история, за да затвори най-после кръга, започнал с пристигането на Виан в Ланскене преди повече от шестнайсет години, отново по Великден. Изобщо, Великден е особен период за иначе идиличното село. Сякаш страстите, трупани през зимата, се разгарят с пролетта и избухват точно на Възкресение. 

Когато възрастният и мълчалив съсед Нарцис умира и завещава гората до фермата си именно на Розет, добрите хора от Ланскене започват до шушукат. В една синя папка, съдържаща последната изповед на стареца, е скрита и тайна, подтикнала го към това решение. Отец Франсис Рейно е единственият, който трябва да узнае тази тайна. Също като Виан, пламенният свещеник вече е улегнал, но все още носи твърде много призраци в душата си. 

„Крадецът на ягоди“ е роман с много детайли. Прилича на едноименния мотив на Уилям Морис – прекалено много детайли и нишки и ако се съсредоточиш само върху един, изпускаш цялата картина. Единственият начин да не се изгубиш в него е да отстъпиш крачка назад.

След мудното начало романът сякаш набра инерция и не усетих как стигнах до последните страници. Иронично или не, завърших го на Великден и ми стана мъчно, че историята приключва. Една от причините винаги да се връщам към книгите на Джоан Харис е, че заобичвам героите ѝ. Дори не подозирах, че са ми липсвали.

Една от големите теми в „Крадецът на ягоди“ е тази за постоянния страх на майките, че децата им ще пораснат и ще си отидат. Тема, към която човек става все по-чувствителен с годините. Но има и други – за историите, които носим в себе си. За навика да се самоизмъчваме и да мислим най-лошото за себе си. За самотата и за силата на собствения ни глас. За различните видове магия. И, разбира се, за любовта, която понякога не разбираме, понякога ни плаши, но винаги ни спасява. Дори от самите нас. 

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.

Прочетете още:

Джоан Харис призовава издателствата да съдят онлайн пиратите
Нийл Геймън, Джоан Харис и техни колеги предизвикват читателите да правят йога заедно
Праскови за кюрето в градчето, което обожаваш
Опитай ме. Вкуси ме. Пробвай ме
Истории оттук-оттам и отвъд