Вероника Вълева
“Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс (изд. “ICU”)
Отдавна не бях чела книга, която да съпреживявам дотолкова, че действието да ми е пред очите дори и след като я оставя. Историята на Лидия и сина ѝ Лука, които предприемат немислимото бягство, за да имат шанс да се спасят от картела, избил цялото им семейство, няма как да те остави безразличен. Пътят им е изграден сякаш единствено от препятствия, няма и помен от очакване за нещо хубаво, което да им се случи, освен достигането на заветната цел и свободата. Действието не се забавя дори и за секунда, Лидия и Лука нямат покой дори и за една глава в отчаяния си опит за оцеляване. Ако търсите роман, с който да се отпуснете удобно на дивана с чаша чай, „Изхвърлени в Америка“ не е тази книга. Това е роман, който е изпълнен страница след страница с напрежение, страх за съдбата на героите, помитащо съчувствие за абсолютно невъобразимите неща, през които преминават и най-вече потресващото осъзнване, че абсурдното за едни е действителност за други. Суровото и брутално (макар и все пак художествено) описание на събития, които се случват всеки ден в едно уж съвеременно общество, отделено от най-развитата страна в света само с една бодлива ограда, поставя „Изхвърлени в Америка“ сред най-впечатляващите и любими книги за мен не само за годината.
“Хубав квартал” от Терез Ан Фаулър (изд. “Обсидиан”)
Има някои теми, които винаги избирам с предимство, когато се чудя кое да е следващото ми четиво, и една от тях е идилията на американските предградия, в които винаги се случва нещо в абсолютен разрез с подредените им градинки и изрядно боядисани огради. Познавам Терез Ан Фаулър от предишните ѝ две книги, преведени на български – „Романът на Зелда Фицджералд“ и „Романът на Алва Вандербилт“, и винаги я препоръчвам на любителите на художествени исторически романи. „Хубав квартал“ е в коренно различен жанр, но пък сега мога да препоръчам Фаулър и на феновете на съвременните заглавия. Неправомерният строеж на новите ѝ съседи, вреди на старото дърво в двора на еколога Валъри и тя напълно логично решава да предприеме нещо по въпроса. Това, което никой не може да предположи, е как нараняването на дървото всъщност нарушава баланса на цялата (еко)система, която представлява кварталът. Конфликтът отключва цяла поредица от събития, наглед без връзка помежду си, но всъщност подредени като редица домино, в която първото парченце пада и повежда всички останали със себе си. Анотацията е малко подвеждаща, поне на мен ми създаде впечатление за по-лека и неангажираща история, докато в действителност „Хубав квартал“ засяга множество сериозни и наболели въпроси на съвременното общество – расизъм и предразсъдъци, екологични промени, семейни отношения, непрозрачна правосъдна система, дори религия. Изобщо това е роман тип „за всекиго по нещо“, в който няма внезапни шокиращи развития, но успя с лекота да задържи вниманието ми до края.
“Град от месинг” от С.А. Чакраборти (изд. “Ибис”)
Като фен на фентъзи нямам оправдание защо бях пропуснала „Град от месинг“ досега. Май все ми се струваше, че не е точно в мой стил, но когато я започнах, 480 страници ми се видяха малко. Класическите съставки на доброто фентъзи са на линия – героиня-бунтарка с неподозирани способности, магия, митични същества, (очаквана) любовна история, могъщи злодеи. „Град от месинг“ обаче се отличава и с впечатляващо изграден магически свят и съвсем пълнокръвни герои, към които много бързо се привързах. Романтичният елемент присъства, но съвсем не е водещ в действието, което оценям много високо. Историята на Нахри, която разбира, че шарлатанството, с което цял живот се е прехранвала, всъщност е част от истински съществуваща магия, и джина Дара, който се наема да отведе Нахри в митичния град Девабад, увлича още от първите страници и с напредването на действието се добавят все повече интригуващи елементи. Силно препоръчвам „Град от месинг“ на всички фенове на жанра, които като мен не са стигнали до нея по-рано. Бонус предимство на препоръката – „Ибис“ издадоха втората част през септември, така че няма да се налага да чакате изобщо, за да разберете как продължава историята.
„Мама“ от Елен Делфорж и Кантен Гребан (изд. “Дъбови листа“)
Получих „Мама“ като много специален подарък за миналата Коледа и умишлено си я запазих за януари 2020 – исках това да е първата книга, която отварям през новата година. Знаех, че ще ми хареса и не само, че не ме разочарова, но и си остана една от най-хубавите книги, които прочетох през цялата година. Прекрасна книга-произведение на изкуството, която проследява майчинството в различни всекидневни аспекти от ден 1 и успява да облече в думи невъзможни за описване чувства. Деликатните илюстрации на Кантен Гребан са чиста наслада за окото и достойни за самостоятелна изложба, а в комбинация с възхитителния текст на Елен Делфорж превръщат „Мама“ в литературно съкровище, от чиито страници просто блика емоция.
Емилия Кирчева
„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман (изд. „Ciela“)
Фредрик Бакман не разочарова и това е. В „Тревожни хора“ той хем остава съвсем верен на себе си – книгата гарантира онази специфична фредрикбакмановска прекрасност, хем е уникално в творчеството му съчетание от жанрове. Криминална драма, ужасно смешна комедия, романтична любовна история и трогателен житейски разказ в едно. Освен наистина хитро замислената история и ужасно симпатичните персонажи, впечатляващо в романа е и липсата на главен герой. Над 10-ината образа се редуват да застанат в център на сюжета и така го правят богат и наистина впечатляващ, показвайки неоспоримото майсторство на Бакман. Тази година всички бяхме „Тревожни хора“ и е приятно да прочетем история, която гледа на това състояние от положителната страна.
„Жажда“ от Амели Нотобм (изд. „Колибри“)
Амели Нотомб е моята безспорна литературна кралица и аз съм един от нейните верни последователи, които с религиозна отдаденост очакват излизането на следващия ѝ роман. Запознатите с творчеството ѝ знаят, че жаждата е една от темите, прокрадващи се през всичките и романи под някаква форма. Най-после тя посвети цяла книга на жаждата и колкото естествено ми се стори това, толкова изобщо не очаквах ъгъла, под който е избрала да погледне темата този път. „Жажда“ е ударен като всичките ѝ романи, които трябва да се приемат като книжна форма на шотове – на един дъх. Този път тя обаче е дори още по-греховно дръзка и поставя жаждата на място, където не сме очаквали да я намерим. Не четете спойлери, не четете дори написаното отзад на книгата – оставете се да бъдете шокирани, като дадете на нея да ви разкрие кой е жадният този път.
