Когато четеш цялостна криминална поредица, трябва да имаш предвид следното: в глобалния си замисъл това е един свързан разказ, раздробен на части. Както в повечето разкази има по-вълнуващи моменти и по-тихи страници, така е и в поредиците. Някои от томовете не изглеждат взривоопасни или спиращи дъха, но въпреки това са важна свръзка с останалите. Глътка въздух, която ще ни е нужна, преди да се изстреляме в зоната на адреналина. Подозирам, че нещо подобно е направил Юси Адлер-Улсен в петата история за комисар Карл Мьорк – „Марко“ (изд. „Емас“, преводач Ева Кънева).
До този момент датчанинът ме впечатли многократно. Първо с потресаващата история за жена, отдавна смятана за мъртва („Жената в капан“), после със садистична група богаташи („Убийци на фазани“). В третата книга разнообрази стила си, макар историята отново да беше настръхваща („Писмо в бутилка от П.“), за да се завърне с най-тежката за мен тема – една гнусна поредица от престъпления, разпростиращи се в рамките на почти 30 години („Пациент 64“).
В „Марко“ Юси Адлер-Улсен поема риск. Разкрива убийците в самото начало на романа. Престъпната схема е обяснена още в първите страници – извършителите са ясни. Едно момче е оставено за свидетел, а по петите му го преследват няколко банди главорези. Горкото момче – въпросният Марко, изглежда обречено, но не се предава. Хуква по улиците, като се стреми да остане живо. Нищо повече. На моменти губи мотивацията си, но моралът не му позволява да се предаде. Единствен той е в състояние да помогне за разкриването на престъпленията. Случаят попада в ръцете на отдел „Q“ и отново се срещаме с любимата си ексцентрична група от разследващи.
Карл Мьорк не е в най-добрата си форма. Какъвто и професионалист да е, тук не успява да разграничи личните проблеми от служебните задължения. В началото на романа понася сърдечен нокаут, който го държи на пода почти до края. И понеже всички изживяваме своите силни и слаби моменти, е хубаво да има кой да ни покрие. Асад и Росе се справят образцово с тази задача.
Сириецът пострада тежко в предишната книга и читателите бяха притеснени за него. За щастие, той отново демонстрира издръжливост и хладнокръвие в ключовите моменти. Мистериозната Росе пък не само контролира и синхронизира майсторски действията на екипа, но дори успява да намери време за романтични забежки. Ето че и нейният образ претърпява ново развитие. Авантюрите й съвпадат с появата на нови персонажи в полицейското отделение и по всичко личи, че те ще изиграят важна роля в предстоящите истории. Освен това на най-високо ниво се извършва кадрова смяна, която нанся втори тежък удар върху самочувствието на Мьорк и ще се отрази на бъдещата дейност на отдела.
Датчанинът пише интересно и, естествено, не ме остави да скучая. Очакванията към романите му обаче са много по-големи и съм убеден, че той знае това. В „Марко“ се появиха няколко ключови нововъведения, които може би ще влеят свежа кръв в развитието на поредицата. Според думите на автора остават още пет романа. По средата на историята сме и сега е моментът да затегнем коланите. Сигурен съм, че Юси Адлер-Улсен е готов да ни шокира с много изненадващи разкрития и сюжети.
Ще завърша с камилите. Признавам, че не си спомням дали поговорките на Асад присъстваха и в предишните книги от поредицата. Тук обаче изобилстват – оригинално и уместно попадение, на което се смях с глас. Шестият случай на комисар Мьорк носи името „Безгранично“ и предвкусвам съчетание от тлъсти камилски шеги и потулени през годините престъпления.
Припомнете си какво се случи в предишните книги от поредицата за комисар Мьорк – „Жената в капан“, „Убийци на фазани“ и „Писмо в бутилка от П.“.
