Ако някой ме попита: „С какво се отличава добрият край на литературна творба?“, първосигналната ми реакция ще бъде, че нямам представа, че подобно на любовта той няма обяснение. Но след като се поразмисля, бих могла да дам някои предложения – добрият край придава смисъл на историята, облича в одежди недоизказаното, може да изпълни читателското сърце или да отвори празнина в него. Добрият край по-рядко е щастлив, но винаги трябва да е добре измислен, правилно реализиран и поднесен с подходящите изразни средства.
Последното изречение от края на историята е важно изречение, а изобретяването му е сложна работа. Вече ви представихме част от нашите любими завършващи изречения, ето ги и останалите ни фаворити:
„Томаш превъртя ключа и полилеят светна. Тереза видя две плътно долепени легла, до 
едното имаше нощно шкафче с лампа, от чийто абажур, подплашена от светлината, се откъсна голяма нощна пеперуда и закръжа из стаята. Отдолу долитаха приглушените звуци на пианото и цигулката.“
„Непосилната лекота на битието“, Милан Кундера
„Той не искаше от празно любопитство да разчепква и да причинява страдания на тия болни осъдени души. Запали евтина цигара и тръгна към новия лагер. А от стария оставаха само димящи купове от черна пепел, защото тъй искаха развитието и логиката на живота.“
„Осъдени души“, Димитър Димов
„Обаче един ден, един студен, слънчев неделен следобед, го видях. Между две саксии под чисти дантелени завеси. Той седеше на прозореца в стая, която изглеждаше топла; беше ми интересно какво ли е името му, защото бях сигурен, че сега има име, бях сигурен, че най-после е намерил своя дом. Надявам се и Холи да е намерила своя — пък ако ще да е африканска колиба.“
„Закуска в Тифани“, Труман Капоти
„ – Замина си обратно за Бруклин – щеше да каже майка й. И докато влакът минаваше по Макмайн Бридж на път за Уексфорд, Ейлиш си представи как с годините тези думи щяха да започнат да значат все по-малко и по-малко за мъжа, който щеше да ги чуе, и все повече и повече за самата нея. Почти се усмихна при тази мисъл, след което затвори очи и се опита да не си представя нищо повече. “
„Струваше им се, че още малко — и решението ще бъде намерено, след което ще започне новият, прекрасен живот; но и на двамата им беше ясно, че до края има още много, много време и че най-сложното и трудното едва сега започва.“
„Дамата с кученцето“, Антон Павлович Чехов
„Черницата нямаше листа. Вятърът брулеше над вкоравения сняг моето византийско лице — лицето на дядо ми и на американското момиче, което бях преди. Стоях на прага час, може би два. Не след дълго изгубих представа за времето, изпитвах щастие, че съм си вкъщи, плачех за баща си и се питах какво ще се случи по-нататък.“
„Стига сме се увличали, време е да се подчиним на разума. И всичко това, цялата тази ваша чужбина, цялата тази ваша Европа, всичко това е само фантазия; и всички ние в чужбина сме само фантазия… помнете ми думата, сами ще видите!“ — заключила тя почти гневно, като се разделяла с Евгений Павлович.“
„Идиот“, Фьодор Достоевски
„Оказва се, че и двамата са били прави: хубаво е и боли.“
„Алтия и Оливър“, Кристина Морачо
„Ще кажете, че нищо? Добре, нищо друго освен една очарователна жена, която, колкото и невероятно да изглежда, го направи най-щастливия мъж на земята!
Всъщност не си ли струва поне за това да се обиколи света?“
„Да обиколиш света за 80 дни“, Жул Верн
„най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат“
„Три ябълки паднаха от небето“, Нарине Абгарян
„Взря се в огромното лице. Цели четиридесет години му бяха необходими, за да разбере каква усмивка се крие под черните мустаци. О, жестоко, излишно недоразумение! О, твърдоглаво, своеволно изгнание от любящата гръд! Две ухаещи на джин сълзи се стекоха по носа му. Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.“
*Снимката на корицата е от филма „Бруклин“ по романа на Колм Тойбин.
Припомнете си още вдъхновяващи цитати от любими книги с „Първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга“ и „Още първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга“.
