Флеминг. Ян Флеминг. Ето така би трябвало да започва всяко представяне на книга от поредицата британския писател за агента на МИ5 007. Когато обаче се представя едно от най-успешните заглавия – “От Русия с любов”, вниманието трябва да е малко по-голямо. Защото това е книга, която си струва да се изживее.
“От Русия с любов” е истинско бижу в литературната класика, засягаща студената война. Разделението между двата блока влиза силно в центъра на сблъсъка, а големият заговор срещу сърцето на британските специални служби – Джеймс Бонде истински връх на шпионската технология. Когато усилията на цяла една спецслужба със световни мащаби са насочени към изтънченото унищожаване на една единствена личност, положението наистина е сериозно.
Трябва да се признае, че Флеминг е адкси добър в описанието на сцените. Всеки един детайл крещи отдалеко и не оставя читателя да не го забележи. Щом дори скалъпеният набързо филм ми се стори постен, въпреки че беше изпълнен с доста ефекти. Но за това после. Пунктуалността на писателя понякога е толкова рязка, че човек се чуди дали чете книга или му разказват нещо на ухо. И в началото, когато руският шахматен колос обмисля поредния си ход и дали той няма да му струва живота, и във влака, когато Бонд преценява милиметър по милиметър обстановката в купето с оскъдна светлина. Еми, пак да кажа… Флеминг, Ян Флеминг.
Разбира се, малко дразни, че българите са описани единствено като наемни убийци, а странното украинско име на главатаря им „Криленку“ е доста учудващо. Но пък сами знаем какво е в момента и че преди 50 години не е било особено по-различно. А и е нормално България, като малкото кученце на СССР по време на комунизма, да е включена по този начин в книга, отнасяща се до голяма степен за Студената война.
Филмът? Изгледах го седмица по-късно. Оказа се, че не е нищо особено като ефекти, а е и доста орязан откъм сюжет. Разочароващо липсват големите заговори срещу Бонд и зрителят остава с впечатлението, че героят на Шон Конъри просто си прави разходка до Истанбул за поредната рутинна операция. Освен това, съветският съюз отново не е част от схемата – Бонд, за разлика от книгата, не се бори срещу руски шпиони, а срещу пратеници на “СПЕКТЪР”. Истинско разочарование, което обаче е напълно попрвено само две години по-късно с пускането на Thunderball, който определено е един от шедьоврите сред екранизациите по Флеминг (въпреки че излиза през далечната вече и откъм време, и откъм технологии 1965 г.).
