Автобиографичните книги ме ужасяват. Може би защото авторите им в повечето случаи са на моята възраст или най-много на възрастта на майка ми и не мога да разбера какво толкова важно имат да разкажат за живота си, с което да ми дадат пример или да ме вдъхновят. Но една от най-добрите ми приятелки ми връчи „Открито” – автобиографичната книга на Андре Агаси с думите, че е изключително позитивна и невероятна като история и като послания. И че трябва непременно да я прочета. И че не!, не представлява история на тениса (важно за жена като мен, която никак не обича спорта).
Първите трийсетина страници бяха на път да ме откажат с описанието си на последния мач в кариерата на Агаси, който (моля да ме извините) изобщо не ми беше известен. Оттам нататък обаче започна истинското четене!
Нищо не знам за тениса, а Агаси само съм го чувала от обща култура. И все пак: Агаси мразел тениса? Търсел себе си чрез шутовските си постъпки? Бил нещастен в любовта? Срамувал се, че оплешивява? Не е завършил училище? Вземал амфетамини? Основал академия в един от най-бедните квартали на Лас Вегас? Открил жената на живота си? СТИГА, БЕ! Звучи прекалено холивудско, като сценарий на филм. Обаче е описано по толкова интересен и увлекателен начин, че 432-те страници буквално ги „погълнах” през уикенда. Научих много и за тениса (дори започна да ми харесва), но най-вече затвърдих мнението си, че когато човек има благородна цел, тогава и животът му има смисъл.
Чудя се какво ли е някой да те кара да правиш нещо, което ненавиждаш и то да е единственото нещо, което умееш да правиш най-добре? Звучи ми като свръхчовешко изпитание. Но явно по-страшно е да не знаеш кой си и какво искаш…
Докато четях книгата, пропътувах с Агаси всички континенти, на които се разиграваха тенис турнири, живях в къщата им с Брук Шийлдс, тренирах в залата на Гил и най-вече стисках палци Андре да успее да открие своята цел, смисъла на живота си, любовта. А накрая, когато най-накрая се събраха с Щефи Граф, плаках от радост. И се върнах да прочета отново онези първи трийсет страници, които почти ме бяха отказали от книгата, защото чак в края й разбрах какво означава последният мач в нечия кариера, как всички трудности и лишения придобиват смисъл…
Няма да говоря повече, за да не разваля магията на книгата. Всичко в нея е свързано с толкова фина нишка, изплитаща невероятни образи и картини, понякога нереални дори, и същевременно поучителни, вдъхновяващи, изпълващи с желание за прошка, за ново начало, за добри дела…
Пожелавам си един ден и аз да мога да вдъхновя дори и само един човек така, както „Открито” и Андре Агаси вдъхновиха мен!
P.S. Книгата е написана съвместно с Джей Ар Моринджър, носител на награда „Пулицър”. Може би затова звучи толкова добре, като сценарий. Ако все още не сте прочели книгата и чуете твърдението: „Агаси ненавижда тениса” ще си кажете, че е по-скоро рекламен трик за привличане на внимание и повишаване на продажбите. Когато откриете всички детайли на пъзела, ще му повярвате. Гарантирам ;)
Прочетете и ревюто на Павлина за „Открито“ на Андре Агаси.
