Веднъж вече съм се обяснявала в любов на Сара Адисън Алън. В ревюто си за предишния й роман „Изгубеното езеро“ разказах накратко защо толкова я обичам като автор и ми се ще да не повтарям същото и тук, макар казаното все още да важи с пълна сила. Романите на Алън удобно използват една и съща формула, но пък са невероятно уютни и гарантират поне няколко часа на безоблачно книжно щастие. Това е и причината винаги да очаквам с нетърпение пристигането им на български.
Макар всеки роман на Сара Адисън Алън да омайва, мисля, че мнозинството от почитателите й ще се съгласят, че най-добрата й творба си остава „Градина на желанията“. Дебют, който е толкова чаровен и наситен с южняшка магия, че нищо чудно да е осигурил на Алън вярна до живот публика. След четири романа авторката явно е почувствала нуждата да се завърне там, откъдето започна всичко – къщата с ябълковото дърво на сестрите Уейвърли.
„Ябълково вълшебство“ (изд. „Ера“) е прекрасно написана, както всеки роман на Сара Адисън Алън, но в книгата има едно ново, различно настроение, което няма да усетите в другите й истории. Тя е странно меланхолична, дори тъжна на моменти, пролетната жизнерадостност е притъпена, а в южняшката топлина се промъква хлад. Виновница е първата слана, чието пристигане означава драматична промяна в живота на една Уейвърли.
Малката Бей вече е пораснала и като една истинска Уейвърли попада в центъра на свое собствено сътресение. Дарбата й да усеща къде принадлежи всеки предмет или човек я поставя в особено затруднение – след началотo на гимназията петнайсетгодишното момиче усеща, че мястото на Джош Матисън е до нея, а нейното – до него. Ако си спомняте, отношенията на семейство Матисън и семейство Уейвърли никога не са били безоблачни и връзката на синовете и дъщерите им все са били обречени на провал. И въпреки това Бей знае каква е истината, а дарбата й я подтиква да внесе ред в хаоса.
Сестрите Клеър и Сидни също си имат свои собствени терзания. Макар да са създали прекрасни семейства и да са срещнали мъже, които ги приемат такива, каквито са, с всички странности, които фамилията Уейвърли носи в същността си, на повърхността изплуват нови съмнения. Клеър е заменила кетъринг бизнеса си с изключително успешно производство на бонбони, което обаче я е превърнало в машина и не й носи удоволствието от създаването на нещо необикновено. Сидни пък копнее за бебе и се притеснява за странното поведение на дъщеря си. А някъде в сенките един тайнствен скитник дебне къщата на Уейвърли и се готви да внесе смут в живота на сестрите…
„Ябълково вълшебство“ носи силно послание за това как трябва да отстояваш себе си, да приемеш всичките си особености, наред с предимствата и недостатъците си, и да се гордееш с уникалността, която носиш, вместо да се срамуваш от нея, да я криеш и да се страхуваш от отношението на околните. 
Колкото и да ни се иска обаче, хората не разполагат с вълшебно ябълково дърво и необикновени дарби, които да ги подкрепят и насочват в живота. Повечето от нас са като Джош – могат да разчитат единствено на съвета на верен приятел, на своята Бей, която да им вдъхне смелост по пътя на извоюването на тази независимост.
На финала сестрите Уейвърли отново намират пътя към щастливия си край. Път, който никак не е гладък и не ми остави безропотното чувство на удовлетворение, което съм свикнала да свързвам с историите на Сара Адисън Алън. Бих казала, че този роман е малко по-зрял от предишните й творби. Ако „Градина на желанията“ е пролетната, слънчева и магическа история на Уейвърли, то „Ябълково вълшебство“ е зимното, драматично и тайнствено продължение. Продължение, което ще запълни празнината, оставена у читателите, след като преди няколко години се разделиха с Клеър, Сидни, Иванел, Фред и други любими герои, но и ще пробуди у тях желание за още. Струва ми се, че в близкото бъдеще можем да очакваме нова история за Уейвърли – ще бъде добре дошла.
