„Креативни градове“ е инициатива на ЮНЕСКО от 2004 г., която към днешна дата включва 180 града в 72 държави. Идеята е литературни и други културни събития да бъдат определяни като двигатели за устойчивото и приобщаващо развитие на съответните места. Седем са категориите в програмата: литература, занаяти и фолклорни изкуства, филми, гастрономия, медийни изкуства и музика.
До 1 ноември 20 града бяха признати от ЮНЕСКО за литературните си постижения. Тогава организацията обяви осем нови, които получиха престижното звание „Град на литературата“. Ето кои са те:
1. Бучон (Република Корея)
Бучон се е обособил като индустриален център по време на бързата модернизация на Южна Корея, а от края на 80-те години на миналия век специално внимание се обръща на културното му развитие. Ежегодно се организират няколко литературни фестивала, маратонски четения и кампании за насърчаване на четенето. Бучон е наричан още Градът на библиотеките заради добре организираната мрежа от 199 библиотеки. Тя предлага система за споделяне между литературните институции, за бърз и лесен достъп до университетски трудове, библиотека с книги на Брайлова азбука и мобилна библиотека-бус, която осигурява достъп до книги на хората, живеещи в по-отдалечените райони.
2. Дърбан (Южна Африка)
Дърбан е първият град на литературата в Африка. Разположен на брега на Индийския океан, той е привлекателно място за туристите, а отскоро управниците му полагат усилия в посока литературен туризъм. Три големи фестивала, посветени на писането, се организират всяка година. Една от местните инициативи, стимулиращи четенето, избира чрез конкурс книга на местен автор, която се обявява за заглавие на годината. Общината влага милиони в кампании, свързани с културата и изкуството, като един от мащабните им проекти е международен филмов фестивал. Според ЮНЕСКО той би могъл да бъде обвързан с новото литературно амплоа на града.
3. Лилехамер (Норвегия)
Лилехамер е един от най-важните културни центрове в Норвегия с богати традиции в областта на литературата. Градът е домакин на Норвежкия литературен фестивал – най-големият книжен форум в скандинавския регион и оценяван за един от 20-те най-добри подобни събития в световен мащаб. Той трае шест дни, събира 400 автори и 25 хиляди посетители всяка година. Традиционни гости от литературния елит са Зейди Смит, Маргарет Атууд, Светлана Алексиевич, Херта Мюлер. Домът на литературата в Лилехамер е забележително културно средище, което организира по няколко събития седмично – срещи с писатели, дискусии, дебати, театрални и музикални вечери.
4. Манчестър (Обединеното кралство)
Освен топ футболна дестинация, Манчестър е напът да се превърне и в център на литературата. Два големи литературни фестивала по традиция преобразяват града, а Националният панаир за креативно писане привлича издатели, агенти, писатели и почитатели на литературата от цялата страна. Библиотеките в Манчестър са почти на всеки ъгъл, всяка със свой специфичен стил. През март 2017 г. централната библиотека в града е отворена след основно обновяване, струващо 500 млн. паунда. Оттогава 300 хиляди посетители са минали през високотехнологичното медийно крило, съвременната изложбена зала и интерактивния детски отдел. Друго впечатляващо място за почитателите на книгите е Международната фондация „Антъни Бърджес“, посветена на родения в Манчестър автор. Тя помещава ексцентрична колекция от експонати, включително оригиналния ръкопис на „Портокал с часовников механизъм“. Основаната през 1653 г. библиотеката „Четъм“ пък се счита за най-старата публична библиотека в англоговорящия свят. Литературното й наследство датира от епохата на Тюдорите. Маркс и Енгелс са работили в нея, като бюрата им са запазени като експонат, привличащ хиляди туристи всяка година.
5. Милано (Италия)
Милано е считан за един от най-значимите културни центрове в Италия. Градът разполага с мрежа от повече от 200 публични и частни библиотеки, като само Университетът на Милано притежава 47. Книжарниците са над 400 и в тях ежедневно се организират различни литературни събития. Традиционно се провеждат няколко литературни фестивала, които се отразяват широко в медийното пространство. Милано е и италианската столица на книгоиздаването – 500 големи и малки издателства и хиляди професионалисти в областта работят тук.
6. Квебек (Канада)
Столицата на канадската френскоезична провинция Квебек е домакин на литературния фестивал Québec en toutes lettres, който всяка година събира около 25 000 посетители. Фестивалът е истински празник за града с многобройните си събития (четения, срещи с писатели, пърформанси), които се провеждат в квебекските библиотеки, а и по улиците на града.
7. Сиатъл (САЩ)
Сиатъл е едва вторият (след Айова) северноамерикански град, получил званието „Град на литературата“. Едно от най-забележителните книжни места е обществената библиотека с футуристичен дизайн, основана през 1890 г. Двайсет и шестте й клона са разположени в различни квартали, а от 2004 г. оперират и мобилни услуги. Една от библиотеките е изцяло посветена на читателите, които не могат да ползват стандартните хартиени формати – Washington Talking Book and Braille Library. Тя съдържа колекции от аудиокниги, издания с голям шрифт и такива на Брайловата азбуката, както и множество дигитални материали.
8. Утрехт (Холандия)
„Буквите на Утрехт“ е една от културните забележителности в нидерландския град. Наричан още „социален монумент“, той представлява поема без край, изписана на паветата по една от централните улици. Всяка събота точно в 13:00 ч. се поставя по една буква, така че са необходими няколко години за съставянето на цяло изречение. Поемата е започната на 2 юни 2012 г. от кмета на Утрехт Алфред Волфсен, който символично поставя първата буква. „Маршрутът“ на буквите е планиран до 2350 г. и ако жителите на Утрехт продължат проекта достатъчно дълго, стихотворението ще образува буквите U и Т от името на града, погледнати отгоре.
