Заради „Z-та световна война“ наруших неписаното правило да не се гледа филма, преди да е прочетена книгата. Романът на Макс Брукс отлежава в библиотеката ми от доста време, но както се оказа, отлагането е било за добро – фактът, че не бях чела книгата преди да вляза в киносалона, може би ми помогна да се насладя на филмовата й адаптация малко повече от онези, които бяха дошли със съответните очаквания.
От самото начало става ясно, че филмът и романът много слабо си приличат, не само като идея и сюжет, но и като атмосфера. Творбата на Макс Брукс е изключително реалистична, интелигентно написана и почти документална с множеството свидетелства на хора от най-различни точки на земното кълбо. В разрез с това, филмът на режисьора Марк Форстър си има протагонист и по същността си е една много холивудска история с всичките произтичащи от това нереалистични моменти и до болка познати клишета, задължителни за всеки летен блокбъстър. Въпреки това „Z-та световна война“ никак не е за изпускане.
Филмът проследява разпространението на вирус, превръщаш хората в безмозъчни зомбита, през очите на Джери Лейн (въздесъщият Брад Пит) – бивш разследващ служител на ООН. За да осигури безопасността на семейството си, той се съгласява да поеме на мисия, целяща да открие произхода на заразата и, разбира се, начин, по който тя да бъде спряна. Както се очаква, още в началото на пътуването му всичко се обърква и Джери е принуден да се оправя сам в куп ужасяващи ситуации в най-различни части от земното кълбо – горящата Филаделфия, зловеща военна база в Южна Корея, укрепеният Йерусалим и накрая – медицинска база в Уелс.
Напрегнатата атмосфера, зрелищните сцени и въздействащият саундтрак прeвръщат „Z-та световна война“ във филм, който е удоволствие да се гледа на голям екран. Бруталната атака на зомбитата в Израел се превърна в любимия ми момент заради хилядите бесни тела, трупащи се на огромни купчини пред укрепената стена на Йерусалим и преследващи на огромни тълпи ужасените хора, само допреди минути вярващи, че са в безопасност в укрепения град.
Определено ми допадна и фактът, че за разлика от повечето зомби филми, този не изобилства от кървища и като цяло се разграничава от хорър жанра, представяйки зомбитата повече като болни, отколкото като чудовища. Врагът е вирусът, поредното оръжие в арсенала на перфектния сериен убиец – природата. Най-интересната част е да се разбере къде ще засече поредното й оръжие, какъв е фаталният му недостатък, който ще се окаже надеждата на човечеството.
В крайна сметка „Z-та световна война“ може и да е лоша адаптация, но сам по себе си остава добър приключенски трилър, който си заслужава да видите на кино. Очакваният бокс-офис успех осигури на филма продължение и ако сценаристите се възползват от страхотните моменти в романа на Брукс, втората част може да стане дори по-интересна и зрелищна от предшественика си.
