fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

5 поуки от „неморалния“ Матю Луис

5 мин.

матю луис-монахътЧесто читателите търсят не просто книги, които да им доставят насладата от заплетения сюжет, затрогващата емоционална история или наркотика на сладкодумието, а нещо повече. Дирят поучение от автора. Това е оная искра, която той сам е изследвал и открил и която ни предоставя наготово, за да възприемем и прилагаме сами в живота си. Събрал достатъчен набор от подобни прозрения, читателят би могъл сам да предаде този опит на другите, да се превърне в мъдрец…

Подобна философска искра притежава poманът „Монахът“ на Матю Грегъри Луис – една от най-четените книги в историята, която най-сетне ще можем да разгърнем и на български език (благодарение на издателство Deja Book). Именно поради откровенията за живота, които съдържа, книгата на Луис е подложена на многократни обвинения от тесногръдото общество в края на XVIII в. и дори бива наричана „неморална“ от някои до днес. Представяме ви пет от най-съществените философски прозрения на гениалния автор. За тях черпим информация от многобройните критически бележки и от предговора към изданието, написани от неговия преводач Слави Ганев.

  1. Двата пола отстъпват на понятието човек

Maтю Луис отрича отредените от хората роли и поведение за мъжете и жените. Според него мъжкото и женското начало у човека не са определени толкова от природата, колкото са насадени от обществото. Типичните роли, поведение, изказ, чувства за двата пола са утвърдени само поради вековната им повторяемост в човешкото общество. Собственият избор или житейските събития могат да накарат някого да действа като противоположния пол и това Луис възприема за по-естествено от всеобщото мнение по въпроса.

Той ни убеждава в това чрез сексуалните метаморфози на героите си. Един мъж би могъл да бъде слаб и подчинен, също както една жена – силна и водеща. Ако човек се роди извън обществото, то той няма да изгради принадлежност към определен пол, защото никой няма да го избере вместо него, да го научи на типичната му роля сред хората. Чисто менталната част от различията между мъже и жени авторът свързва с влиянието на обществото или собствения избор, а не с природните обособености.

  1. Човек се ражда добър, но е твърде лесно да се промени

Тъй като познава отлично философията на Имануeл Кант, Луис възприема неговото мнение, че човек е добър по природа, а злото се формира в него впоследствие. По тази причина авторът счита, че естествените добродетели на децата трябва да бъдат укрепвани и подпомагани в развитието им. Така те порастват като щастливи и добродетелни хора.

Обратното води до потиснатост, която може да ги превърне дори в престъпници. Забранени изначално, талантът и уменията остават някъде дълбоко у човека и чакат момента, в който ще излязат наяве. Повечето хора, които вършат зло, правят това поради лошото влияние на обществото или църквата. Науката и знанието пък вменяват добро.

  1. Суеверията – вън!

Според Луис всички суеверия водят само до недъзи в обществото, които изкривяват Монахътсъзнанието на хората и им пречат да се отдадат на реалното, да работят над него за промяната му към по-добро, вместо да се вглъбяват във фантастични страхове. Авторът осъжда всички предразсъдъци, наложени било от църквата, било от светското общество.

Смесването на заобикалящия ни свят и представите за него с вярата Луис посочва като опасно. Героите в „Монахът“, които го правят, страдат от постъпките си. Тук той отново се опира на Кант и неговото отрицание спрямо организираната религия и суеверията.

  1. Културните, расовите, религиозните, националните различия между хората са несъстоятелни

Социалните различия, породени от титли и пари, също не правят едни личности по-достойни от други. Ако има възможност, човек е свободен да избира дали да бъде слуга или господар. Аристократите не са такива просто заради произхода си, но и поради собственото си решение да бъдат такива, поради властта, дадена им от народа. Всички тези различия са изкуствени, също като някои други творения на обществата: чуждите езици, държавните граници, културата и обичаите. Воден от собственото си чувство за справедливост, Луис е дългогодишен противник на робството и расизма.

През 1812 г. той наследява плантация за захарна тръстика на о. Ямайка от баща си. Първото решение, което взема като нов собственик, е да забрани всяка форма на насилие върху робите, а не след дълго премахва и задължителния труд, определя възнаграждение и неработни дни в седмицата. „Единствената смъртоносна змия в Ямайка е камшичната змия, пише Луис в записки след посещението си на острова, наричат я така поради точната ѝ прилика с шибалото на камшика по дължина, дебелина, гъвкавост и белия цвят.

  1. Sapere aude!“

Знаменитата фраза „Осмели се да знаеш!“ е използвана от Кант в есето му „Що е Просвещение?“. Тя прекрасно описва една от основните идеи, залегнали в „Монахът“ –   осмелилият се да знае може да се справи с всяка ситуация. Новият човек – човекът на знанието, е много повече човек, отколкото представител на нация, и се осланя изцяло на рациото. Той заличава границите между хората и държавите, защото в епохата на знанието няма място за такива.