„Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян (изд. „Лабиринт“, преводач Емилия Л. Масларова) е книгата, превърнала своята авторка в любимка на хиляди читатели по света. „Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас“ са първите думи на четвърта корица на произведението. Повярвайте им. От страниците на тази полуприказна история струят топлина и благост, а усещането да се потопиш в нея е като да потънеш в прегръдките на някой, който много, много те обича. Повече от всичко на света.
„В края на краищата какво толкова, и да говорят на чужд език, и да се обличат различно, нали небето навсякъде е еднакво синьо и вятърът духа точно както в земите, където си имал щастието да се родиш.“
„Ето къде беше разликата между грамотния и неграмотния, мислеше си Василий, докато се отдалечаваше от библиотеката към горещата ковачница – грамотният се притеснява да не разруши празно гнездо, а неукият е готов да убие невинна животинка, само и само да докаже глупавата си сила.“
„Четвъртъкът е добър ден. Маранци отдаваха особено значение на сънищата. Разказваха си ги, като се опитваха да разчетат тайния смисъл, заложен в тях. Задължително уточняваха кой ден от седмицата са ги сънували. Ако е в неделя, е излишно да се притесняват – неделният сън е безполезен, не вещае нищо, нищо не обещава. А виж, сънищата, които са се присънили във вторник срещу сряда, трябва да запомниш до най-малките подробности, защото именно в сряда, между първи и втори петли, сънуваме пророчески сънища.“
„Нищо не руши така, както безделието – обичаше да повтаря баща му. – Който стои без работа и лентяйства, обезсмисля живота си.
Сега вече Василий разбираше колко верни са думите му. Наистина животът се обезсмисля в мига, когато престанеш да си полезен на другите. А с какво можеш да си им полезен? Само с труда си.“
„Няма рай, и ад няма – проумя изведнъж Анатолия. – Щастието е нашият рай, горестите – нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг.“
– А сега си представи, тер айр*, че не Исус, а богаташът е казал, ако те ударят по дясната буза, да подложиш и лявата? Нима тези думи могат да породят у слугата друго освен ненавист?
– Защо ми ги говориш тези неща?
– Защото смисълът не трябва да се променя в зависимост от това кой ги изрича. Иначе каква полза от тях?
„Всяко изпитание отклонява по някоя беда. Смятай, че ти се е разминало нещо лошо.“
„Ето какво ще ти кажа, Васо – изкашля се той. – Ако не е такава волята Божия, мигът човешко щастие няма да се превърне в дни и седмици. Ще си остане само миг: бързолетен и скоротечен. Щом са ти подарили щастие, приеми го с признателност. Не оскърбявай благите намерения на небесата с недоверие, бъди достоен за дара, с който са те възнаградили.“
“ и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги,
те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж,
а ние – блудните синове и дъщери – хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си
натам, където отдавна вече няма никой
твърде дълго растяхме
твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата
най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат“
тер айр* – свети отче
Ревюто ми за „Три ябълки паднаха от небето“ можете да прочетете тук.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg.
