Спокойното време около празниците е перфектният момент да се обърнете към книги, които могат да ви научат на полезни неща, да ви вдъхновят с истински истории и да ви подтикнат към нови идеи. Вижте кои нехудожествени книги ви препоръчваме за следващата ви отбивка в НДК за Софийския международен панаир на книгата.
Габриела Кожухатова препоръчва:
„Атомни навици: Минимална промяна, забележителни резултати“ (изд. „Хермес“) от Джеймс Клиър – сама се изненадвам от тазгодишната си препоръка за нехудожествено заглавие, като знам колко скептично съм настроена към селф-хелпа по принцип. „Атомни навици“ обаче е образцов пример за полезно четиво. Джеймс Клиър представя стегнато, подредено и увлекателно науката за навиците, разбива някои разпространени митове за мотивацията, показва ни как действително работи мозъкът ни, опре ли до върешене на задачи, и предлага куп конкретни съвети и практики, чрез които да подобрим продуктивността си в която и да било сфера – спорт, работа, творчество и т.н. Нищо не звучи като изсмукано от пръстите, а разнообразните примери и историите на Клиър за собствените му премеждия по пътя към изграждането на добри навици окуражават читателя, че и той може да се справи и да преодолее себе си.
Диляна Денева препоръчва:
„Как виждам света“ (изд. „Ciela“) събира писма и есета на Алберт Айнщайн. Публикувана е за първи път през 1934 г., а българското издание от 2019-та за мен е истинско бижу за всяка домашна библиотека. В книгата ще откриете позицията на великия учен по най-разнообразни теми – религия, наука, агресията в различните ѝ форми, включително войната и военната служба, международна политика, икономика, национализъм и други. По този начин може да допълните образа на Айнщайн, който се изградили, благодарение на книги, филми, а и легенди, които се носят за него. Всеки читател с афинитет към науката би я оценил високо.
„Предстоят ли най-добрите дни за човечеството“ (изд. „Сиела“) е малка по обем книга, прочетох я на една разходка в Морската градина във Варна това лято. Но каква тема само! Сред любимите ми – дали прогресът на съвременното общество ще доведе неразрешими проблеми утре или пък тъкмо той ще даде решенията на непознатите нови трудности? Дебатите на Мунк, каквото е и подзаглавието на книгата, са публични събития, които разискват икономически, политичиески и социално насочени казуси пред няколкохилядна публика. В книгата на изд. „Сиела“ е избран дебат от 2005 г., провел се в Канада, и събрал четирима от най-значимите учени на съвремието – Стивън Пинкър и Мат Ридли (които са убедени, че светът върви към по-добри времена) срещу Малкълм Гладуел и Ален де Ботон (които са скептични относно светлото ни бъдеще). Само тези четири имена са достатъчна гаранция за качеството на книгата, но за да не стоя съвсем безучастна, ще споделя с вас, че тя е великолепна, без да има каквито и да е претенции да е изчерпателна или пък даваща отговор на големия въпрос от заглавието на последната страница. Напротив, най-вероятно след като я прочетете, ще сте по-объркани и ще си задавате още повече въпроси. И тъкмо там е красотата ѝ!
Мартина Ламбова препоръчва:
„5-секундното правило“ (изд. „Софтпрес“) от Мел Робинс – Правилото, което ще спаси всяко човешко същество. Правилото, което би могло да спаси и света, ако всички се научим да го упражняваме в живота си. „5-4-3-2-1-СТАРТ“ на правилното нещо! На онова, което отлагам от ужасно много време, на другото, от което ме е страх безумно. СТАРТ на един много по-добър живот, благодарение на усилието, което всъщност не е чак толкова голямо. Идеята на Мел Робинс за „5-4-3-2-1“ е революция за мен, би могла да бъде и за вас! Стига да запомните едно нещо: всичко започва от смелостта! Нищо не е толкова страшно… колкото все пак да се накарам да стана от леглото с първата аларма. Но си пожелавам успех, а също и на вас!
„Unfuck Yourself“ (изд. „Локус“) от Гари Джон Бишъп – Препоръчвам горещо тази малка книжка, защото само за времето, докато си пиете кафето сутрин, бихте могли да откриете куп причини и начини да се превърнете в по-добрата версия на себе си. Бишъп се оказа достатъчно искрен автор, за да признае, че не е открил „топлата вода“, в случая – невропластичността, но на повече от достъпен и забавен език ни разказва какво означава тя, как влияе на съществуването и бъдещето ни и, в този смисъл – как да я накараме да работи за нас. И той, също като Мел Робинс, твърди, че мотивацията е пълна глупост, защото категорично тя не е нещото, на което може да се разчита в трудни моменти.
Петрана Петрова препоръчва:
„Валтер Бонати. Братът, когото не познавах“ (изд. „Вакон“) от Райнхолд Меснер и Сандро Филипини – книгата, която от една година не спирам да препоръчвам. Чете се и като документална, и като художествена литература. Съавторството между известния алпинист Меснер и журналиста Филипини е сътворило книга, която разкрива истината около личността на най-добрия катерач и алпинист за двадесети век Валтер Бонати. Тя реабилитира неговото участие в първото италианско изкачване на К2 (вторият по височина връх в света) и достойнството му в края на живота. Многократно съм писала в списъците ни за препоръки за „Валтер Бонати…“, защото тя вече е класика, защото е най-добрата планинарска книга за изминалата година. На едно място събрани премеждия, достойнства, ценности, борби на двама велики алпинисти, които са определили днешния облик на това „изкуство“.
„Човекът, който дължеше живота си на един сън“ (ИК „Критика и хуманизъм“) от Феликс Менделсон възприема и изследва „насериозно“ сънищата и цялата психоаналитична и физиологична култура около сънуването. По ерудиран и изобретателен начин Менделсон описва богатия контекст на тълкуванията на сънища от древността до неговите собствени. Изследването работи с истински записани сънища на пациенти на автора, негови собствени, на публикувани от негови колеги. По достъпен и полезен начин Феликс въвлича читателя в преживяването и разгадаването на символи, връзки, образи, утаявания в собственото му сънуване. Ако като мен сънувате цветно, пищно и до реалност, дразните се на тълкуванията на Фройд, пък и на Юнг, на смешните съновници из интернет пространството, това е вашето четиво за колкото време искате напред. „Човекът, който дължеше живота си на един сън“ позволява да пренесете в личния си живот всяка глава и дава ключ за неговото подобрение или промяна чрез сънищата.
Стефани Калчева препоръчва:
„Великите филмови режисьори“ (изд. „Orange Books“) е изключително красиво 
издание, което е подходящо и за запалените киномани, и за тепърва навлизащите в света на седмото изкуство. Сред портретите на Анди Туи са Кристофър Нолан, Анг Лий, Дейвид Финчър, Хичкок, Алмодовар и още много знакови имена, без които киното нямаше да е същото. Предговорът дава отговор на въпроса как Туи и Гласби са свели 125 години история до 52 имена, а именно чрез „правилото за петте филма като барометър за величие“, поради което много любими на авторите режисьори отпадат автоматично, защото не отговарят на правилото, но ако не беше така, изданието щеше да е хиляда страници. Към всеки един режисьор има илюстрация, снимки, препоръки с най-важните му филми и „знаете ли, че…?“ с любопитна информация (например месеци след смъртта на Чаплин останките му са откраднати и крадците искат откуп, което е повод за появата на филма „Цената на славата“).
Цветомила Димитрова препоръчва:
„Сам срещу дивата пустош“ (изд. „Август“) е книга, в която докторът по социални науки Брене Браун изследва темата за принадлежността. Авторката споделя лични си опит и чрез различни случки от детството си демонстрира как всяка ситуация може да остави своя отпечатък върху поведението ни и готовността ни да защитим мнението си, когато цената би била отчуждаване, загуба на влияние и т.н. Браун говори и за много актуални теми (актуални най-вече за американското общество, но все пак интересни за читателите, които следят световните събития. Писателката представя интересна гледна точка относно чувството за принадлежност в днешния технологичен и разединен свят, напомня ни колко ценна е емпатията, готовността да приемеш с отворено съзнание чуждото мнение, но и колко важна е смелостта да се изправиш срещу целия свят, да застанеш „сам срещу дивата пустош“ и да защитиш това, което си и това, в което вярваш.
„Пътека през огън и лед“ (изд. „Вакон“) е първата книга от Петър Ванев, в която той разказва за своя преход по Тихоокеанския хребетен път. Като почитател на „Моето приключение в дивото“ (изд. „Вакон“), нямах търпение да прочета историята на този българин, който се впуска в това лудо пътешествие. За разлика от романа на Черил Стрейд обаче, книгата на Ванев е пътепис, който се фокусира не толкова върху личните преживявания, размисли и осъзнавания на пътешественика, колкото върху самото пътешествие. Именно затова всеки любител на планинските преходи може да намери историята за интригуваща и завладяваща и да почерпи полезни идеи и уроци (особено ако смята да направи подобен преход).
Съвсем скоро излезе и втората книга на Ванев „Пътеката на хората“, която ще влезе в списъка ми с покупки за Коледния панаир на книгата.
„Изкуството да създаваме спомени“ (изд. „Хермес„) е третата книга на Майк Викинг. След „Малък наръчник по хюга„, в който ни разкрива тайните на датчаните за щастлив живот, и „Малък наръчник по люка„, където разглежда щастието в различни държави и общност, сега Майк Викинг представя една по-лична книга. В нея директорът на Института за изследване на щастието отново включва любопитни статистики и резултати от различни проучвания, но добавя и свои спомени от детството, снимки, записки… Книгата представя и няколко съвета как да създаваме и запазваме хубави моменти, как да обръщаме повече внимание на близките и да изпълваме дните си с повече смислени и удовлетворяващи занимания. „Изкуството да създаваме спомени“ отново е с красиво цветно оформление и твърди корици, което, в комбинация с темата, я прави и чудесен коледен подарък.
Цветомира Дукова препоръчва:
За автобиографията на Мишел Обама могат да се дадат много определения, вярвам все положителни. На мен обаче най-силно впечатление ми направи контрастът с книгата на бившата първа дама на Франция Сесилия Атиа.
Цялото ми четене беше белязано от въпроса колко много характерът прозира в начина на разказване и как трудно може да бъде замаскиран с думи.
Докато Атиа занимава читателите си главно със собственото си его и велики дела, Обама се съсредоточава върху срещите си хората, които са ѝ повлияли, и вземаните решенията – и грешните, и правилните. Тя не спестява провалите, заблудите и разочарованията си. Този тон на искреност създава големия положителен заряд на книгата и обяснява успеха на нейната авторка.
„Моята история“ (изд. „Софтпрес“) е разказ за уникалността на всеки живот и силата на всяка индивидуалност. История, подчинена на твърдата вяра, че човекът е повече добър, отколкото лош, а приликите помежду ни са по-силни от това, което ни разделя.
„Как децата завзеха властта“ (изд. „Емас“) с подзаглавие „Крахът на либералното възпитание“ на известния шведски психиатър Давид Еберхард защитава една доскоро непопулярна теза – за вредата от абсолютната свобода, която се дава на децата.
На разбираем и приятелски език Еберхард разглежда различни изследвания за развитието и работата на детския мозък, за структурата и законите на социалните групи и други психологически процеси, които смесва с примери и своите размишления.
Еберхард твърди, че овластяването на децата и превръщането на родителя в покорен слуга води до все по-трудното справяне на младежите с изискванията на съвременни свят и до увеличаващи се депресивни състояния. За оптималното развитие на децата е нужно поставяне на ясни граници и разбиране. Вменяването им на право да вземат решения, за които не са достигнали нужната зрялост, е в ущърб най-вече на самите деца. (Когато по-горните услови липсват… нека си припомним за миг какво се случва в „Повелителят на мухите“)
Чудесно четиво за бъдещи и настоящи родители и всички, които се интересуват от детската психология.
Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:
Какво ще си купи екипът на „Аз чета“ от Коледния панаир на книгата 2019
„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Български автори
Книги, подходящи за подаръци
„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии
„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици
Книги, останали в сърцата на екипа на „Аз чета“
Снимка: Pexels
