fb
Ревюта

Вечен живот: Безсмъртна любима

3 мин.
bezsmyrtna liubima

bezsmyrtna liubimaБезсмъртна любима“ e новата young adult фентъзи поредица у нас, която освен прекрасното заглавие, се сдоби и с прекрасна корица. А самата книга е толкова страхотна, че когато я четох за първи път (на английски, от pdf file) стоях до 2 сутринта, въпреки че очите ми бяха кървясaли и редовете се размазваха пред погледа, но просто трябваше да разбера коя е Насти (и какво ще се случи с красивия, секси викингски бог Рейн).

И си получих грандиозния финал… А Рейн наистина е леле-мале!

 Както и да е, книгата не е за Рейн, а за Насти – момиче на около 450 години, безсмъртна, за която животът наистина е едно постоянно парти – и въпреки че не може, упорито се опитва да умре от алкохол (и други лоши работи). Насти и приятелите й са богати, разглезени и както казах безсмъртни, което ги прави… безотговорни и самовлюбени. Те се държат все едно светът им принадлежи, а хората са наоколо само за да се забавляват с тях.

Когато най-добрият приятел на Насти убива човек само заради едното удоволствие да използва силата си върху него, нещо в нея се пречупва – все едно се събужда от един дълъг сън. Понякога всички предпочитаме да приспим мисълта за проблемите или болезнените спомени, вместо да се справим с тях – това е правила и Насти цели 400 години. Именно един дълбоко заровен спомен я спасява – за жена на име Ривър, която преди много, много години й е предложила убежище…

И Насти се втурва натам, само за да попадне на прекрасния викингски бог с кофти отношение… и на комуна за безсмъртни с… проблеми. Проблеми със себе си, проблеми с агресията, проблеми със света. Насти открива, че всъщност не знае нищо за себе си, а това, което знае, е поддтискала толкова дълго, че вече не е сигурна кое е истина и кое кошмар…

Въпреки че започва като фентъзи вариант на „Клюкарката“, книгата много бързо се превръща в доста сериозно четиво за това кои сме и какво искаме от себе си (и от сексапилния викингски бог). Естествено има и тийнклишетата, без които подобна книга не може да мине – злата руса кучка, мъдрата, но с чувство за хумор по-възрастна менторка… А споменах ли секси викинга? Но тези клишета не правят книгата по-лоша, даже напротив – разчупват на моменти мрачните мисли, които предизвиква, а са и в хармония с леко езотеричните моменти, когато героите практикуват различни енергийни… ъм… ритуали (окей, езотериката не ми е силна страна!).

Финалът на книгата е грандиозен, но е само прелюдия към следващите – аз лично ще очаквам с нетъпрение да разбера как Насти ще се справи с разкритията за себе си, с предателството на старите си приятели и да, разбира се с Рейн – Рейн, чиято безсмъртна любима трябва да приеме факта, че обича най-стария си враг…