Часът е 2:30 сутринта, трудно ми е да спра да чета, но го правя. Правя го, за да поръчам книгата като коледен подарък за нов приятел, който вече крачи смело към мечтата си да има добре направено собствено заведение. После продължавам напред, защото разказът на шеф Иван Манчев за пътя от момче за всичко в Японския хотел в София до най-популярния кулинарен ТВ експерт у нас е повече от увлекателен. А „Мечти и кошмари“ (изд. „Кактус“) не позволява да я оставя.
През последните няколко дни я описвам на приятели накратко така: страхотно направено луксозно издание, разделено поравно между рецептите и автобиографичната част, която спокойно може да запълни 300 страници в нормален формат (шрифтът е доста ситен, но можем да опитаме да простим). Повечето от хората, с които си говоря за „Мечти и кошмари“, вече са разбрали за книгата и няма как да е иначе – позиционирана е добре в книжарниците, има активна комуникация около нея, а и самият шеф Манчев е достатъчно разпознаваем, че нещо подобно да не остане незабелязано. А разговорите неизменно се обръщат към темата за това как всеки книжен продукт може да бъде направен професионално, с внимание към детайла и отношение към самите читатели, ако щете.
И като говорим за завършен продукт, начинът, по който изглежда „Мечти и кошмари“, кореспондира напълно с посланията на шеф Манчев в самата книга – че в работата няма нищо по-важно от перфекционизма и любовта към това, което правиш. Както и от умението да събереш правилния екип, на който да можеш да се довериш. В този независим проект на издателство с името на ресторантите на Манчев – „Кактус“, очевидно е работено с голяма група от хора, които са знаели какво вършат.
Книгата е разделена на шест глави – за влюбването в храната и готвенето, за израстването в кариерата, за мечтата да има свой ресторант, за телевизионните приключения и по-специално „Кошмари в кухнята“ и т.н. Всяка от тях завършва с няколко рецепти. Ястия от цял свят, някои от които са свързани с конкретни хора, а други – с места и преживявания. Частта, посветена на ментора на Манчев шеф Анди Цауг, пък завършва с рецепти от швейцареца, носител на звезда „Мишлен“ с малкия си семеен ресторант в кантона Золотурн. Снимките са на високо ниво (кулинарната фотография е сред най-трудните), а в част от тях тактично се подават позиционирани продукти на спонсори – още една точка в плюс на книгата като продукт, защото са направили възможна по-голяма инвестиция за по-добро качество.
Умението да правиш незабравими комбинации от наглед неподхождащи си продукти е сред тънкостите на готвенето. Както се е получило и тук – „Мечти и кошмари“ е колкото кулинарен наръчник, толкова и бизнес издание (на световно ниво, наистина), което да вдъхне сили на начинаещите ресторантьори, но и да ги подготви за „кошмарите в кухнята“. Ще бъде интересна дори за хора като мен, които са познавали шеф Манчев само като име и визия и са попадали на отделни епизоди от „Кошмари в кухнята“ и „Черешката на тортата“ онлайн.
