Тази година си обещах, че ще задоволявам в по-голяма степен книжните си страсти и ще препрочитам стари и любими неща. Колкото нови и добри книги да излизат и въпреки че времето все не стига, за да изчета всичко, доказаното няма как да те разочарова.
А по-хубаво от класическа фантастика, която да разпали въображението ми и да задоволи книжния хедонист в мен, няма. Затова с огромно удоволствие се потопих в два от романите от Воркосиганската сага на Бюджолд. Първоначално мислех да пиша за „Цивилна кампания”, която хронологически е преди „Дипломатически имунитет”, но втората успя още по-силно да ме развълнува и ето ме, опитваща се да обобщя мислите си. Всеки фен на сагата знае, че книгите могат да се четат самостоятелно, а и не всички е писано от Бюджолд в последователна хронология.
„Дипломатически имунитет” (изд. „Бард“) ни среща с вече женения Майлс, на връщане от позакъснелия му меден месец с Екатерин. В края на пътуването им, той, в ролята си на имперски ревизор, е изпратен от император Грегор да разследва инцидент с комарска търговска флотилия, който се е случил на станция Граф в далечния Квадикосмос. Нещата са усложнени допълнително от бараярски служители, които са арестувани и мистериозно изчезнал бараярски офицер. Всеки лек напредък води към разплитане на дипломатическата каша, както и до нови загадки. Романът има криминален оттенък, с доста съспенс и покачване на напрежението. Най-ценното, разбира се, е посланието срещу расовата и половата дискриминация, което Бюджолд отправя към читателя, както и що е то патриотизъм и как да го разбираме. Съвсем отговорно заявявам: не четете тази книга, ако имате каквито и да е било предразсъдъци.
Обожавам фантастиката именно заради необятните възможности да провокира към размисъл по отношение на политически, културни, социални и етични проблеми. И при това може да засегне всички тези теми в една книга, а наборът от средства поради жанровата й характеристика е буквално неизчерпаем. „Дипломатически имунитет” обхваща всички по-горе изброени идеи и няма как да не сложа тук един цитат, свързан с един много наболял проблем за всички по-изоставащи общества, към които, за жалост, трябва да причисля и България.
Но ако всички прогресивно мислещи хора бяха избрали да се махнат, както вие се каните да направите сега, нито една от промените, които настъпиха през последните двайсетина години, нямаше да се случи. Променили сме се. И можем да се променим още. Не моментално, не. Но ако всички свестни хора се откажат и само идиотите останат да ръководят шоуто, това няма да е добре за бъдещето на Бараяр. А мен ме е грижа за него. — Постресна се, внезапно осъзнал колко вярно всъщност е това твърдение и колко страстно бе започнал да вярва в него напоследък. Сети се за двата репликатора в онази зорко охранявана стая в Дом Воркосиган. „Като малък бях убеден, че родителите ми могат да оправят всичко. Сега е мой ред. Мили Боже, как стигнах дотук?“
Бюджолд прекрасно е вплела темата за расовата дискриминация, като е избрала действието да се развива в квадикосмоса, мястото, където някога квадите са избрали да се заселят. А квадите са генетично изменени в миналото хора, които вместо крака имат още един чифт ръце (за квадите има отделен роман, „Без гравитация”, който в България е издаден от издателство „Пан“). Изключително удобно за място без гравитация.
За всеки фен на поредицата книгата си е едно чисто удоволствие от поредното приключение на Майлс, който е един от най-ярките образи в литературата, които съм срещала. Не виждам смисъл да пиша за дълбочината и развитието на характера му, както и за тънкото чувство за хумор на Бюджолд, с което всеки запознат с нейното творчество е напълно наясно. Ако правите първите си стъпки във фантастиката, препоръчвам да започнете с Бюджолд и сагата за Воркосиган.