Цели осемнадесет години след първото издание „Дванайсет странстващи разказа“ на Маркес се завърщат при българските читатели. От издателство „Лъчезар Минчев“ постигнаха нещо, което много дълго време всички смятаха за невъзможно – да четем отново Маркес на български. При това с наистина прекрасен външен вид. Знам, че не бива да се съди за книгата по корицата, но удоволствието да държа в ръцете си толкова красива книга е наистина несравнимо.Както подсказва заглавието й, книгата съдържа дванадесет разказа. Това, което не е подсказано е увлекателният предговор, написан от самия автор. Това харесвам на по-старите книги, които някога изравях от библиотеката на баба ми – предговор, послеслов, интервюта с автора…
По принцип обичам разкази. Обичам и Маркес. Толкова много очаквах от тази книга, че ми е невъзможно да не я харесвам. Но трябва да ви предупредя, че е безкрайно различна от „Сто години самота“ или „Любов по време на холера“. Елементите на магическия реализъм в сюжета на разказите са много по-силни, отколкото в двата споменати романа, а и финалът на всеки отделен разказ е по своему фантастичен, изненадващ и толкова различен от това, което си очаквал. Нищо общо с безкрайните, объркани и сложни действия на героите от романите. Тук имаме кратки истории, на които можем да повярвамe, сред които можем да се загубим, само мигове от човешкия живот, но какви мигове!
Самите заглавия на разказите нашепват обещания: „Плащат ми, за да сънувам“, „Светлината е като водата“, „Самолетът на спящата красавица“…
Обещания, които се сбъдват между кориците. Обичам такива книги.
