fb
Ревюта

Хроники на самотата във „Вятърът, духът, дъхът“

6 мин.

Казват, че прочитът на преводача е различен, че при него в едно цяло се сливат окото на въображението и логичната матрица на разума, за да подредят фикционалния свят в строен и въздействащ наратив. Че е прочит, в който поемаш, филтрираш и изживяваш разказваната история като друг, паралелен живот. За мен преводът на Вятърът, духът, дъхът беше именно такъв интензивен и плътен няколкомесечен паралелен живот. Това е книга за смъртта и страданието, но най-вече за предаваните от поколение на поколение травми.

Платното, върху което се изтъкава романовото действие, е обхватно, простира се в рамките на две столетия и улавя потока на голямата история и нейното отражение в битието на семейството и на отделния човек. Пластичното майсторство на Андрея Расучану ни показва как тези два наратива – на общочовешката и на личната история – са всъщност неразделни. Те се преплитат и обосновават взаимно.

Основното тематично ядро, от което тръгва романът – бягството на един съпруг, който си тръгва от семейството и страната си в опит да поеме към своята мечта и да построи друг, свободен живот – е само претекст за канавата от въпроси, които романът изтъкава. От една страна, те са свързани с условията, в които живее обществото във всеки репресивен режим, в случая комунистическия в Румъния, и неизменните последствия за съдбата на отделния човек. Историческият пласт на романа ни посочва очевидната жестокост на големите събития, но изостря сетивата ни и за по-малко видимите, за онези, които се случват в семейния и индивидуалния микрокосмос. Без да се превръща в исторически роман, по-скоро служейки си със средствата на магическия реализъм, Андрея Расучану повдига няколко важни въпроса за това как животът на всекиго е предопределен от живота на предците му; за невъзможността да опознаеш напълно миналото си, а следователно и себе си, и за клопката, която тази липса на познание крие – изпадането в радикални и лишени от нюансираност идеи; за липсата на майчина обич и топла грижа; за мълчанието като наказание за хората около теб и за бездната, която се поражда от липсата на диалогичност и отвореност към другите; за болката и възможното ѝ преодоляване, но и за надеждата, че чудодейните обрати на съдбата идват, за да подредят света ни, както хубавото време обгръща с топлината си света след всяка опустошителна буря.

Романът е изграден като триптих от три големи наративни пана, протичащи в три различни исторически епохи. Всяка глава е разказът за различен герой – Йоланда, М., Михалаки. В начина, по който разгръща тези три истории, се вижда изключителното майсторство на румънската авторка да изгражда автентични и до болка докосващи ни светове. Трите истории – на майката, на сина и на Михалаки, са три хроники за живота в самота.

Заглавието на романа е главният ключ към неговото разчитане. Метафората на вятъра показва, че темите, с които се занимава, отпращат към неосезаемото, прозрачното и изплъзващото се. Нещата, които се разказват, имат плътността на дим, защото са лишени от материално измерение, въпреки че са възможно най-конкретни в своето емоционално съдържание: много неща на този свят не подлежат на обяснение, било то защото не могат да се видят, било защото не могат да се чуят или докоснат. Няма как да видиш болката, нали така? Нито душевната, нито телесната. Тя, също като ангелите, е безтелесна, но и като гласа на Бог може да бъде чута. Ако слушаш внимателно, ще я чуеш и ще можеш да говориш с нея, за да я опитомиш. Болката не е само твоя или нечия друга, никой не я владее, никой не я ръководи, тя е като любовта, като тъгата и като вятъра, никой не знае кога и откъде идват, откъде са минали и накъде ще поемат. Както не виждаш вятъра, но знаеш, че той съществува, защото го усещаш, когато милва бузите ти, така и духът те обгръща и те обхваща в себе си. Ти никога не си сам на света.

Вятърът, духът и дъхът са все нещо, което не можем да видим, не можем да пипнем, но за което знаем, че съществува. Затова и романът говори за вътрешните светове на героите чрез душевните болки, съжаленията и укорите, чрез скръбта и срама, чрез омразата и невъзможността да се прощава. Всички тези чувства и емоции прекосяват страниците като полъх, остават изолирани от преките си причини и не подлежат на обемно повествователно разгръщане. Цялостната структура на романа е фрагментарна, той се състои от епизоди, които не целят да изградят епичен поток и именно в това се крие силата на тяхното въздействие. Това е книга, чиято архитектоника израства върху емоционалното въздействие на разказа, на игрите на цветове и светлина, на загатнатите жестове на някои от героите, понякога назовавани само с инициали, и на образи, които се появяват в кратки откъслечни разкази. Епизодите не следват логична хронология, те са като спомени, които изникват в паметта на човек, подредени от обонятелен или визуален стимул. Преживяването на индивидуалната емоция се превръща в основно мерило. Концентрирането върху личния свят показва как спомените за травматични моменти се фиксират в паметта и придобиват огромни измерения, как капсулираната болка има свои специфични светлинни, звукови и обонятелни обвивки и всички те са умело заплетени в завладяващия разказ.

Дълбоко вълнуваща книга за онова, което е невидимо за очите, за привидно дребните неща, които не се включват в голямата историческа картина, но изграждат емоционалния свят на отделния човек и се отразяват на духа на цели епохи. Роман за деликатните нишки на целостта, които невинаги ни е дадено да видим. 

Автор: Лора Ненковска,
в чийто превод четем романа „Вятърът, духът, дъхът“

Вижте и обръщението на авторката на „Вятърът, духът, дъхът“ Андрея Расучану към българските ѝ читатели:


Лора Ненковска е филолог с докторска степен от Софийския университет. Преводачка на художествена литература и преподавателка по румънски език, средновековна и съвременна румънска литература в СУ Св. Климент Охридски. Изключително любопитна читателка, която се опитва да не изпусне пулса на случващото се в румънската литература. Сред авторите, които е превела на български език, са Макс Блехер, Мирча Елиаде, Дан Лунгу, Петру Чимпоешу, Йоан Ес. Поп, Богдан-Александру Станеску, Симона Попеску. 


Откъс от романа можете да прочетете тук.

Книгата ще намерите в Ozone.bg, в сайта на издателство ICU и в любимата си книжарница.