„Можеш ли да оцелееш сам в пустошта, когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото?“
Какво да напиша за тази книга? Че е един от най-добрите фантастични романи, издавани през последната година? Че отлагах четенето й безкрайно дълго, за да се наслаждавам повече на самата радост от очакването й? Че има една от най-стилните и красиви корици, които съм виждала? Че продължението, което ще излезе през януари, обещава да е още по-силно? Всичко това е безспорно.
Безспорно е и колко прекрасен роман е „Игрите на глада“. И малко тъжно, че не успя да достигне до повече български читатели – „Екслибрис“ са прекрасно издателство, но уви не са познати на sci-fi феновете.
Забравете да четете тази книга в градския транспорт или на плажа. Забравете, че ще можете да я оставите. Още с първото изречение се потапяш в света на Катнис – девойка от Окръг 12. Държавата е Панем, мястото – някогашната Северна Америка. Панем е… ужасно място. Ако трябва жанрово да подредим някъде „Игрите на глада“, ще я сложа някъде близо до „1984“ и „Прекрасният нов свят„. Панем е разделена на окръзи. Всеки окръг произвежда нещо и това е единствента причина да съществува. Ако не произвежда, или не поризвежда достатъчно, следват наказания. А, те както всичко в Панем, са жестоки.
Но най-жестоки са Игрите на глада. Ежегодно риалити шоу. Гледането е задължително. Участниците се определят чрез „томбола“, правилата на която са доста мръсни. Както и самата игра всъщност – захвърлят по двама участника от всеки окръг някъде, в контролирана среда и ги оставят да се спасяват кой както може. А това означава да се избият един друг. Колкото се може по-жестоко и кърваво. Затова ги манипулират, измъчват, предизвикват, лъжат. Хората в столицата пищят в захлас, а хората в окръзите, чиито братя и сестри, деца, приятели измират на арената мълчат и стискат зъби. Хляб и зрелища за отвратените маси.
Естествено, има по-добре подготвени играчи. Тренирани, обучени да се бият. Това, което прави Катнис различна, по-добра, по-способна е уникалната й жажда за живот. Не да победи, въпреки всички произтичащи от това социални бонуси (като например редовна храна и хубава къща в измъчвания от глад и бедност Окръг 12). Катнис, която доброволно се включва в Игрите на глада, за да смени малката си сестра, иска просто да оцелее и да се прибере у дома.
Макар и само на 16, тя е много по-зряла от повечето участници в Игрите. Умна, нахъсана и все пак – с някакви морални задръжки. Човечна. Ето, това е голямата изненада за „гейм-мейкърите“ – едно бедно, гладно момиче показва на всички какво беше това морал, човечност, доброта.
Пийта, вторият трибут от Окръг 12 е… почти приказния принц. Само дето е син на хлебар. Харизматичен, силен и добър – и безкрайно влюбен в Катнис. Която обаче не може да проумее тази любов. За нея всичко е сценка, манипулация, начин да оцелее, да се прибере у дома, без да убива момчето, с което е израснала. И да си го кажем честно – невъзможно е с живот като нейния да можеш да повярваш в любовта, дори да ти я сервират, подсладена и захаросана по телевизията. А и е твърде млада, за да може да я разпознае. И твърде заета с оцеляването на двамата, за да бъде това първостепенната й грижа.
„Игрите на глада“ е не просто добър фантастичен роман. Това е прекрасна история за живота, любовта, готовността ни да пренебрегваме правилата, за да оцелеем. И макар да е завършена в рамките на една книга, продължението ще ни разкрие още за Панем, Катнис и игрите, които властта си играе с хората. То, по информация от издателството, ще излезе в края на януари 2010, а заглавието е „Възпламеняване“.